Убих човек

Вчера убих човек...
Ядоса ме. Стоеше срещу мен и се хилеше. Не правеше нищо, просто се хилеше. Гледаше ме в лицето и се хилеше. Мразя някой да се хили без да знам защо. Затова го убих.
Не беше трудно. Първо го ударих и когато падна го удуших с голи ръце. След това го нарязах на парчета, сложих го в чувал и закарах останките на едно отдалечено място. Изгорих всичко. Прибрах се, изкъпах се и изпрах дрехите, с които бях.
Спах спокойно. Събудих се освежен и се усмихнах на хубавият ден. Излязох на разходка и видях много усмихнати хора. Усмихнах се и аз, купих си вестник и седнах под чадърите на едно кафене.
Поръчах си кафе със сметана и чаша вода. Сервитьорката беше младо момиче и с мила усмивка ме попита, кафето късо или дълго да е.
Усмихнах се и аз, но в този миг нещо развали настроението ми. Върху лявата ми обувка видях едно малко тъмно петно. Почти не се забелязваше, но обувките бяха нови. Любимите ми.
Поисках от сервитьорката салфетка, но петното не се махаше. Тъмно и кръгло си стоеше там.
Фабричен дефект. Уж гледах в магазина, но съм пропуснал. Дали ще ми ги сменят?
Денят е хубав, но настроението ми се развали. Вчера беше по –приятно. Спомням си подробностите и пак се усмихвам.
Някой ден ще го направя пак.....

Не съм убил никого...
Скоро прочетох две новини. В сайта, в който ги прочетох бяха една до друга. И двете бяха за престъпления извършени с поразяваща жестокост. Не искам да пиша, кои са събитията. Новините и без това са наситени с такива случки, но се замислих.
Замислих се за пореден път, как едно човешко същество може хладнокръвно и жестоко да навреди на друго. Замислих се как ли би се чувствал подобен човек.
Човек..
Защото колкото и да не е приемливо за разума, това са човешки същества. Болни, но хора. Хора, които мислят и чувстват. Хора, които обичат и мразят. Хора, които не се различават от другите на външен вид. Само там някъде дълбоко в мозъка им някое малко зъбчато колелце е повредено. Не личи от вън.
Може и при мен да е повредено. Преди много години след един разговор, се замислих дали съм способен да нараня или убия човек. Мисля, че мога. Ако някой застраши хората, които обичам, може би съм способен да го направя.
Само, че ми е страшно като си помисля, как бих се чувствал след това. Сигурно не бих мигнал да края на животът си. Нещо в мен би се променило. Не бих могъл да остана същият човек.
Затова се опитах да си представя, мисленето и поведението на такъв човек. Не се получава. Прилича ми на филм, но знаем, че такива хора съществуват.
Дали, обаче наистина са толкова незабележими?
Или просто околните се правят, че не виждат. Правят се, че не чуват шумът от повреденото колелце. Правят се, че всичко е наред.
И спят спокойно....

.....

9 коментара:

  1. Първо да ти споделя,че сайта ти ме извхърли поне 10 пъти,човек трябва да е търпелив с тези блогове,обаче не е само при теб,не знам какво става с blogger...Та сега по темата,да Бг е като страна от филми на ужасите,все нещо негативно ще ни разстрои,за това трябва да правим нашето ежедневие хубаво и това на заобикалящата ни действителност,на нашите приятели и колеги, и да имаме смелостта да избършем прахта от нашите мечти!

    ОтговорИзтриване
  2. Не можеш да ги разбереш,ако не си като тях Виждъл съм такъв човек, ако четеш всички гадости по новините бял ден няма да видиш

    ОтговорИзтриване
  3. Убийци, изнасилвачи на деца ...........
    Човек винаги заслужава втори шанс и прошка, но ТЕЗИ НЕ!
    Всички имаме по едно(някои и повече)колелце, което е повредено, но при тях е целия механизъм.
    И не е важно дали си личат или не, жалкото е, че такива ХОРА(?!) изобщо се раждат!..

    ОтговорИзтриване
  4. @Силвия Тенчева, казаха ми и други хора, че има проблем, но не знам от какво е.Аз досега не съм имал проблем никога.Какъв браузър използваш?
    @kalbotobg ,не чета, но тези две се набиваха в три сайта. Може би сбърках,като ги прочетох.
    @Aquawoman,мисля, че личи. когато хванат някой се оказва,че много хора са знаели, но са си мълчали. Може би точно това дава шанс на такива чудовища да съществуват.

    ОтговорИзтриване
  5. Настръхнах! Заприлича ми на "Престъпление и наказание" на Достоевски.
    Мисля, че никога няма да разберем какво е в душата на убийците. Всеки от тях сигурно има различен мотив и повод. Но няма да разберем жестокостта дори на самата мисъл да убиеш някото истински. Хората милеят за животни, а убийците...

    ОтговорИзтриване
  6. Гледах преди известно време (по TV) един филм, мисля че беше озаглавен "Американски психар" или нещо подобно - началото на разказа за това ми напомни. А после се сетих за една песен на "Диана Експрес" - "Душа" (Колко мъдро, колко подло в паметта си всеки вкамени)...

    ОтговорИзтриване
  7. @ Тони, аз също не мога да го проумея. Може би това е разликата, между нормалните хора и деформираната психика.
    @yoalbo, даде ми идея за нов постинг. Благодаря!

    ОтговорИзтриване
  8. Преди време от офиса на фирмата, в която работех, отмъкнаха скъпо оборудване. Внимателно обмислена и подготвена кражба с взлом - както се оказа после, дело на организирана престъпна група с "подбран" състав и доста високи протекции. Та докато излагах разсъжденията си пред единия от разследващите, той ме прекъсна с думите: "Казвай ми само фактите, не се мъчи да разсъждаваш. Това са индивиди със съвършено различен начин на мислене - който ти, с твоята нормална логика, няма как да разбереш." Тогава приех казаното със съмнение, но няколко други случки през годините ме убедиха, че е бил прав.

    Тия с повредените колелца са нещо принципно различно. Това не е обичайната различност в смисъл "всички сме различни"; това са екстремни изкривявания, които поставят тези индивиди в съвсем друга категория. Колкото и да е трудно да се приеме. Има си и дума за целта: девиант.

    Девиантът не може да бъде разбран, приобщен и променен; той трябва да бъде изолиран и/или неутрализиран, защото вреди - и НЕ МОЖЕ ДА НЕ ВРЕДИ. С времето начините за изолиране/неутрализиране стават все по-хуманни, но това не значи, че целта им се променя: тя е една и съща още от древността.

    Осъзнавайки тази разделителна линия, проблемът за отношението към девианта изчезва. Става ясно защо не само можеш да го лишиш от живот, ако ситуацията го налага еднозначно, а и защо не би имало нищо необичайно, ако след това си спиш съвсем спокойно. Ти не си убил човек, а си неутрализирал вредител, преди той да унищожи теб. Физиологичната прилика между теб и вредителя е само подробност. Девиантът НЕ СПАДА към категорията "човек" - така че хуманистичните съображения са невалидни, просто защото нямат обект.

    Колкото и да обичаш кучета и да се разбираш с тях, ако някое отведнъж побеснее и захапе детето ти, автоматично го виждаш като нещо друго. Не като симпатична животинка, с която имаш емоционален контакт. И не би се поколебал да го удушиш с голи ръце на мига.

    Ситуацията е аналогична. Колкото и грубо да звучи.
    ____________________________________

    Виж, въпросът за това, че се правим, че не забелязваме скърцащите колелца, е доста по-сложен.

    Не непременно ние сме виновни. За да обявиш някого за девиант, без да е налице ситуация, която еднозначно го разкрива като такъв, трябва да преодолееш куп бариери - морално-етични, ценностни и законови; писани и неписани. Това е естествено, и така трябва да бъде: тези бариери предпазват нормалните хора от риска да бъдат обявени за девианти поради дребни прегрешения (които, от нечия индивидуална гледна точка, може да изглеждат големи). Така че нерешителността ни пред бариерите е разбираема и естествена. А нежеланието да се занимаваме с това - ако не оправдано, то поне обяснимо.

    Отделно от това, девиантът обикновено съществува основно в своя собствена среда - която е различна от нашата. Или, най-малкото, когато е в среда от нормални индивиди, използва мимикрия, за да прикрие различността си. При това в много случаи - доста умело: това за него е средство за оцеляване, и той го владее. Така че нищо чудно въобще да не го забележиш, докато не настъпи "онази" ситуация.

    Но това не е причина човек да не може да спи спокойно. Стига да мисли достатъчно критично, докато е буден.
    ____________________________________

    Същинският проблем е другаде. Човек не се ражда девиант; той СТАВА такъв. С редки изключения, вероятно, които са по-скоро обект на частен интерес на психиатрите. Но за всички останали, които не се раждат така, средата до голяма степен определя дали ще станат девианти или не. А средата зависи от всички ни.

    Виж, това вече може да бъде основателна причина да спим неспокойно.

    ОтговорИзтриване
  9. В допълнение към коментара на Зелен Бетон - коментарът на Тихомир (asktisho)към постинга на Longanlon, озаглавен "Да, хранете бездомни кучета!" (http://kaka-cuuka.com/1508).
    Коментарът на Зелен Бетон е наистина забележителен анализ. Уви, средата наоколо благоприятства да се въдят девианти. Убедена съм, че това се дължи на недалечното ни минало и безпрецедентния преход от изолираното ни от свободния свят соц-общество директно към консуматорско, без генериране на морално-етична ценностна система.

    ОтговорИзтриване