Търговец

Принцесата вече час скучаеше. Още сутринта беше пробвала всичко, за което се беше сетила, но скуката не я напускаше.
Разходи се в градината, посвири на пианото, цял час избира тоалет за големия бал след седмица, но нищо не можеше да привлече вниманието и.
Тогава срита котето си и счупи една ваза, но никой не ѝ направи забележка. Само скуката я налегна с цялата си сила.
Сега стоеше на прозореца и гледаше познатия площад, с хората, със сергиите и кучетата, на които знаеше дори имената. Във въздуха се носеха няколко гарвана, а над тях високо в небето се стрелкаха лястовички, но днес те изглеждаха сиви и безлични.
Долу сред хората настана суматоха. Един дребен човек си проправяше път, сред тълпата. Носеше малка кошница в ръка и се опитваше да надвика всички:
-Хайде, народе на стоката. Евтино я давам и за всекиго по нещо има. Кой каквото желае, на мига го получава. Само днес и при мен, имате възможност да получите всичко на печалба. Само при мен има всичко, което искате. За млади и стари, за красиви и грозни, за умни и глупави. За дебели и слаби, за жени и мъже. Стоката е отбрана и качествена. Хайде, народе! Днеска има, утре няма!
Хората на пазара бяха свикнали с такива пътуващи търговци, но в този имаше нещо, което ги караше да му сторят път и погледите им, не се откъсваха дълго от него.
Търговецът вдигна очи за миг и съзря Принцесата. Усмихна се и спря под прозореца ѝ.
-Добър вечер, Принцесо!- поклони се Търговецът.- Мисля,че имате нужда от моите услуги и дори зная, какво ви трябва. Само, че за да ви го доставя, трябва вие да го пожелаете.
-Познаваш много.- прозя се Принцесата.- Всъщност днес всички знаят, че се нуждая само от едно- лек за скуката.
-Имам го, Принцесо! - поклони се отново Търговецът.- Само, че този лек е много скъп и не зная, дали можете да си позволите да го купите. Имате ли какво, да ми предложите в замяна?
-Хей! -разсърди се Принцесата.- Аз съм Принцеса и имам достатъчно пари, за да купя каквото искам!
-Зная, Принцесо, но този лек не се купува с злато.
-Тогава, ще ти дам диаманти. Искаш ли новата ми огърлица? Страхотна е и никога не преставам да си я харесвам. Изработена е от най-добрите майстори в Царството на Елфите. Виж само как се прелива светлината. Как се плъзга и отразява, всеки път под различен ъгъл. Всеки път, когато я погледнеш, тя е различна.
-Харесва ми огърлицата ви, Принцесо. Харесва ми, но и тя не става за замяна. Златото и диамантите, винаги са ми докарвали главоболия.
-Ами, тогава ще ти предложа някоя от новите ми рокли. Всяка е уникална и е шита от най-добрите шивачи в света. Мога да ти ги описвам с часове, но по-добре да ги видиш, защото думите са бледи.
-Принцесо, не ми трябват рокли, дори и най-красивите в света.
-Тогава не зная.- замисли се Принцесата.- Мога да ти предложа някое цвете от градината ми. Прекрасни са, а някои растат само тук. Или пък котето ми. Не можеш да си представиш, колко е забавно и сладко. С часове си играя с него и усмивката не слиза от лицето ми. Не! Не мога да ви дам тези неща. Обичам ги, а и обичам и роклите и огърлицата. Добре,че не ги прие.
-Принцесо, та вие имате всичко. Може би не съм разбрал добре, че страдате от скука. Как е възможно, когато обичате всичко около вас?
-Не, зная.- засмя се Принцесата.- Мисля, че е било временно и вече ми мина. Сега ще направя една дълга разходка в градината, но първо да намеря котето и да му се извиня. След това.... След това, ох! Имам толкова планове и неща за правене. Довиждане! Май днес не ви върви. Не спечелихте нищо.
-Върви ми!- засмя се Търговецът.- Денят е хубав. Пазарих се с Принцеса и ѝ продадох нещо, което си имаше. Не взех нищо, но мисля,че все пак спечелих. Видях усмивката ви, а тя е по-ценна от всичко, което ми предлагахте.
-Довиждане, Търговецо! - усмихна се отново Принцесата.
- Сбогом, Принцесо! Ако ви потрябвам някой ден, може би ще дойда тук отново. Тръгвам си, но ще ви дам един съвет: Когато търсите нещо, първо проверете, дали не го притежавате вече. Често хората, не забелязват нещата, които имат. Не ги ценят и търсят нови, а не разбират, че ако имаш нещо два пъти, то не става по-ценно и по-обичано. Сбогом, Принцесо!

3 коментара:

  1. Де да имаше повече такива търговци, ама нали е само приказка.

    ОтговорИзтриване
  2. @Zvetanka Shahanska , радвам се, че ти хареса.
    @Руми, а може би не трябва да има. Тогава ще ценим повече, това което имаме.

    ОтговорИзтриване