Някога преди много време имало едно царство. Било съвсем обикновено и си имало си Цар, Царица и дори Принцеса.
Животът в царството бил спокоен и скучен. От хиляди години в него нищо не се било случвало. Дори и приказки не се случвали, а само обикновени истории.
Царят, Царицата и Принцесата не се оплаквали от живота си. Харесвал им спокойният и подреден живот в царството. Прекарвали деня, заети в любимите си занимания, а вечер се събирали и придворния Шут им четял приказки.
Царят, Царицата и Принцесата, много харесвали приказките. Харесвали ги, но винаги се чудели, защо за тяхното царство, нямало нито една. Дори нямало такава приказка, в която царството се споменавало.
След като Шутът, завършвал четенето на поредната приказка, слушателите му, хем били били очаровани от нея, хем оставали тъжни, защото нямало приказка за царството им.
Дълго умували защо е така, а една вечер Царят не се стърпял и след поредната разказана приказка, събрал съветниците си и ги попитал защо за тяхното царство няма нито една приказка.
Съветниците не се интересували от приказки и не могли да отговорят на въпроса на Царя. Поискали време, да проучат нещата и след седмица умуване решили,че са намерили причината. Царството нямало свой разказвач, който да напише и разкаже приказка за нещата, които се случвали в него.
Още на другия ден, Царят изпратил глашатаи по всички пътища. Обикаляли и съобщавали за царската воля. Царят търсел човек, който можел да напише първата приказка за царството. Изпратил пратеници и до другите царства. Само за една единствена приказка, Царят давал половината злато и скъпоценности на царството.
Скоро пред дворецът се извила опашка от разказвачи и писатели. Всеки от тях твърдял,че може да напише приказка за царството. Всеки твърдял,че неговата приказка е най-хубавата и на него се полага наградата.
Царят повикал Царицата и Принцесата, разположили се удобно и наредил кандидатите един по един да влизат и разказват приказките си.
Първият който се появил, бил изгонен веднага. Приказката просто била преписана. Вторият разказвач разказал една прекрасна приказка, но Царят тъжно поклатил глава. Приказката била хубава, но не била за неговото царство. През този ден се изредили още много разказвачи, но нито една приказка не отговорила на изискването. Нито една приказка не била за царството.
На другия ден Царя, Царицата и Принцесата, отново слушали цял ден приказки, но без резултат. Нещата се повторили и на следващия ден и продължили по същия начин. Имало хубави приказки, имало и лоши, но нито една не била приказка за царството.
Колоната от разказвачите не намалявала и месеци наред, те били приемани и изслушвани. Приказките втръснали на всички и понякога Царицата и Принцесата се правели на болни, или си намирали друга работа, за да не присъстват на разказването.
Царят обаче не пропускал нито една и надеждата, че накрая ще открие приказка за неговото царство не го напускала. Един ден за негова изненада на мястото на разказвачите видял своя шут. Шутът твърдял, че може да разкаже истинска приказка за царството и Царят след кратко колебание му разрешил да се включи в надпреварата.
-Имало едно време едно царство.- започнал Шутът.- Царството си имало Цар, Царица и Принцеса и дори и Шут. Имало си всичко, но си нямало приказка.
Царят на царството повикал разказвачи от далечни страни, решен да възнагради щедро, този който разкаже първата приказка за царството.
Оказало се, че не било лесна работа. Явили се хиляди разказвачи, но нито един не се справил. Не защото не били добри разказвачи, а защото за да има едно царство приказка, а не обикновена история, трябвало в царството да има герои. Герои, които не се притеснявали да рискуват и да правят нещата различно, от тези преди тях. Герои, които не само виждали приказното, а и имали смелостта, да го изживеят.
Докато разказвачите се мъчели да измислят приказка, един млад принц харесал принцесата. Принцът бил дошъл заради приказките, но те вече не го интересували, защото намерил своята приказка. Влюбил се в Принцесата, а скоро и тя се влюбила в него.
Принцесата обичала приказки, но когато срещнала Принца, забравила всички, защото и тя намерила своята. Влюбила се в Принца, а един ден двамата избягали далече и заживели в своята приказка. Не искали да я делят с други, защото тя била само за тях.
Царят и Царицата дори не забелязали, че Принцесата липсва. Продължили да слушат разказвачите и да се надяват, че някой ден, някой ще разкаже истинска приказка за царството.
Само Шутът видял всичко и разбрал всичко. Усмихнал се, а след това отишъл при Царят и Царицата и им разказал една истинска приказка за царството. Царят и Царицата се разтревожили, но след това се усмихнали, защото се сетили, че преди много, много години и те имали своя приказка, която приличала на новата. Все пак решили да дадат наградата на Шута. Дали му я цялата и всички заживели щастливо, както в една истинска приказка
Няма коментари:
Публикуване на коментар