Точните думи

Преди много години в Старата гора живеел един Заек. Бил единственият заек останал в гората. Останалите или били изядени или се преместили в други гори. Нашият заек също щял да бъде изяден, но неочаквано Царят на гората, го взел под личната си закрила. Назначил го за личен помощник и му осигурил топъл дом и храна.
Заекът вече можел да се разхожда спокойно в гората и дори Вълкът, не смеел да го докосне. Само че, Заекът не бил щастлив. В замяна на закрилата, Лъвът го товарел ежедневно с хиляди задачи. Не му давал нито миг покой, но Заекът не протестирал. Каквото и задача да му давал Лъвът, изпълнявал точно и в срок.
Умората се натрупвала в него, но всеки път когато се опитал да каже на Лъва, било посрещано със свиреп поглед и страшно ръмжене. Един ден, докато Заекът тичал с поредния списък със задачи, го срещнала Лисицата. Познавали се от малки и понякога дори си помагали.
-Здравей, Зайо!- спряла го Лисицата.- Отново тичаш по задачи. Напоследък се тревожа за теб. Винаги си уморен, отслабнал си и изглеждаш отчаян. Мога ли да ти помогна с нещо?
-Ох, Лисо!- спрял се задъхан Заекът.- Наистина съм уморен и отчаян, но няма кой да ми помогне. Лъвът ме затрупва със задачи и не се интересува, как се чувствам. Дори и ти не можеш да ми помогнеш, защото никой не смее, да оспори лъвската заповед. Какво да правя! Заешки живот. Ако не тичам, ще ме изядат и това си е.
-Ех ти , Зайо!- засмяла се Лисицата.- Кой ти каза, че трябва да изпълняваш всичко, което ти нареди Лъвът. Не си могъл да откажеш? Можеш, но трябва да знаеш как.
-Че нали съм опитвал, Лисо.- въздъхнал Заекът. Само, че Лъвът или се прави, че не чува, или ръмжи страшно.
-Така е защото не използваш точните думи, Зайо. Толкова време ходихме заедно на училище, а не си научил нищо.
-Че ходихме, ходихме.- нацупил се Заекът.- Само че, не ми се хвали с училището. Оценките ми бяха винаги по-високи от твоите, а колко пъти съм ти помагал и съм вършел твоите задачи, само двамата си знаем.
-Така си беше.- признала Лисицата.- Само че, проблемът не е кой какво е научил в училище, а как прилага наученото там след това. В това съм по-добра.
-Как така?- не разбрал Заекът.- Ти цял живот нищо не си свършила, а зная и мога всичко.
-Как да ти обясня, Зайо?- замислила се Лисицата.- Да вземем за пример думите. Ти когато говори с Лъва, какво му каза.
-Как какво? Казах му право в очите, че не искам повече да ме използва така.
-Ето!- засмяла се Лисицата.- Не си използвал точните думи.
-Че какви други думи да използвам?- учудил се Заекът.
-Ами спомни си, какви думи използвах в училище, за да те накарам, да свършиш моята работа.
-Ааааа! Помня ги! За всичко, което трябваше да свършиш, казваше, че не знаеш как и не можеш.
-Ето, че се сети. Цял живот използвам тези думи и вършат работа. Никой не ме кара да върша нищо, а пък ако все пак ме накара и не свърша нищо, се сърдят не на мен, а на себе си.
Заекът се замислил и установил, че Лисицата е права. Имало и други, като нея в гората. Поставел ли им Лъвът задача, казвали че не знаят как да я извършат, или пък, че нямат необходимите умения. Винаги им се разминавало.
На другия ден Лъвът дал поредния списък със задачи, но Заекът решил да използва съветите на Лисицата. Прокарал пръст по списъка и започнал да обяснява за всяка задача, че или не знае как да я изпълни, или пък е извън силите му.
Лъвът се видял в чудо. Опитал се да обясни задачите на Заекът, но без резултат. Все пак нямал друг под ръка и накрая го изпратил да върши работа.
Заекът тръгнал без да бърза. Мотал се цял ден, поспал край потока, а преди да се завърне, изпълнил две задачи, но на обратно. На другия ден нещата се повторили по същия начин. Лъвът се бил бесен, но нямало какво да направи. Заекът го бил предупредил.
Изминала седмица и един ден, Лъвът не дал никакви задачи на Заекът. Мислел да го изгони, но го съжалил. Взел друг заек, за да върши работата.
Новият заек тичал от сутрин до вечер по задачи. Изглеждал уморен и нещастен, но нямало какво да направи. Понякога се опитвал да протестира, но Лъвът не обръщал внимание. Така му се падало, щом не бил внимавал в училище за точните думи.

6 коментара:

  1. Тъй, тъй..и дядо викаше :"По-малко акъл, ама на време да ти идва". Мога да добавя " и на място" (смях)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Кръстю, обаче на някои никога не им идва. Например на мен:)

      Изтриване
  2. Ще взема да ги употребя ха ха ха Инак ще стана двугърба камила леле и аз съм ходила на училище ужас ха ха ха

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Руми, не чакай де. Иначе някой друг ще ги използва, а местата за тарикати са ограничени.

      Изтриване
  3. На мястото на лъва, когато заекът почне да клинчи, ще си устроя вечеря с малко жилаво заешко. Хем ще слухът ще повиши квалификацията на следващия заек. Поука - позволявай си некомпетентност, когато трудовото законодателство ти дава някакви, макар и минимални гаранции. ;)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. gost, или лъвовете не са каквито бяха навремето, или пък зайците са нахитрели, но номерът винаги минава:)

      Изтриване