Преди много години имало едно много бедно царство. Всъщност царството не било бедно. В него имало всичко, от което хората се нуждаели. Земята била плодородна, а хората работливи и упорити.
Само че, били бедни.
Хората били бедни, но пък царете им били много богати. Много от тях натрупали богатства, на които завиждали и царете на много по-големи царства. Богати били царете, но богатството не им стигало и винаги искали още. Не им стигали данъците, с които облагали хората в царството, а всеки ден измисляли нови.
Ако били само царете и данъците, за хората все пак щяла да остава по нещо, но царете имали и хиляди придворни, които също искали да са богати. Крадели безогледно и винаги им се разминавали без наказание.
С годините богатството се натрупало и един ден владетелят на царството се оказал най-богатия човек в света.
Царството станало известно. Започнали да идват много хора, за да видят най-богатия човек на света. Идвали, гледали и цъкали с език, а после си тръгвали.
Царят се надувал, като пуяк, но за хората в царството животът не се променил. Те пак били бедни и едва свързвали двата края. Много от тях избягали в други царства. Други пък останали и се примирили със съдбата си. Трети пък изоставили домовете си и станали разбойници.
Разбойниците обикаляли горите, полята и пътищата на царството. Мразели богатите и където срещнели богат човек без охрана, му взимали всичко. Малко оставяли за себе си, а повечето от ограбеното раздавали на бедните. Нямало голям ефект, защото Царят и придворните бързо прибирали обратно ограбеното, но разбойниците друго не знаели. Царската войска ги преследвала безмилостно, но на мястото на всеки хванат разбойник, се появявал нов.
Един ден до Царят достигнал слух. В царството щял да пристигне Най-богатия човек на земята. Царят дълго се смял, защото знаел, че по-богат от него няма, но слуховете не преставали. Никой не знаел кой е човекът, от къде ще дойде и как е спечелил богатството си, но мълвата се носела навред. Един ден вестоносец донесъл вестта, че най-богатия човек на земята вече е в царството.
Царят не могъл да сдържи любопитството си. Скочил на коня и без да чака охраната си, препуснал да посрещне госта. Не вярвал, че има по-богат човек от него, но искал да се увери с очите си.
Тръгнал Царят, но объркал пътя. Навлязъл дълбоко в една вековна гора и там го заварила нощта. С Луната пристигнали и група разбойници. Пленили Царя и го затворили в една пещера, чакайки деня, когато щели да решат съдбата му.
В пещерата имало и друг човек. На светлината на лоената свещ изглеждал ужасно. Бил със стари скъсани дрехи, а косата и брадата му достигали до земята. Царят все пак се решил да го заговори. Представил се и попитал странника, кой е и от къде идва.
-Аз съм най-богатия човек на земята.- отговорил странникът.- Идвам отдалеч, защото чух за това царство интересни неща.
-Ха-ха-ха!- засмял се Царят.- Сигурно си чул нещо за мен, защото не ти а аз съм най-богатия човек на земята. Чух, че някакъв луд е влязъл в царството и се представя за по-богат от мен, но ако това си ти, значи е лъжа, както и предполагах. Невъзможно е човек, който изглежда като теб, да притежава дори една милионна от моето богатство!
-Да!- отговорил странникът.- Чух, че тук живее един много богат цар, но не дойдох за него тук. Интересно ми беше, как в най-бедното царство на света може да има толкова богат човек. Зная, че всички казват, че си най-богатият човек на света. Зная, колко голямо е богатството ти, но то не представлява нищо, в сравнение с моето. Аз не съм богат с имущество и пари, но имам нещо повече. Прекарал съм години в учене и зная почти всичко на този свят. Това е моето богатство и спрямо него, твоето не струва нищо.
Царят се смял дълго, но странникът не му обърнал повече внимание. Заспал спокойно в очакване на утрото.
На сутринта разбойниците изкарали от пещерата двамата си пленници, но познали Царя. Взели му всичко и изпратили вест до двореца му, с искане за огромен откуп, равен с богатството му. От странника не взели нищо, а го пуснали да си върви по живо, по здраво.
Придворните скоро платили откупа и Царят се върнал в двореца си. Бил бесен, защото не му било останало почти нищо. Изпратил войската си по следите на разбойниците и увеличил двойно данъците, но знаел, че никого повече няма да успее да натрупа такова голямо богатство. Страната била бедна и дори да заграбвал всичко за себе си, никога нямало да бъде най-богатия човек на земята.
Един ден стражата му съобщила, че го търси някакъв странник. Царят нямал желание да вижда никого, но му казали, че странникът се представил, като най-богатия човек на земята.
Срещнали се двамата отново и странникът се усмихнал:
-Видя ли, че бях прав, когато казвах, че съм по-богат от теб. Твоето богатство, ти загуби в един ден и никога няма да си го върнеш. Моето богатство пък раздавам от години и никога няма да намалее. Сега разбра ли, защо съм най-богатият човек на земята?
Няма коментари:
Публикуване на коментар