Глупостта е вечна

Един ден Глупостта решила да сложи ред в живота и действията си. Омръзнало и било да прекарва безцелно и безсмислено дните си. Приискало ѝ се, да направи нещо важно, което да се запомни.
Само че, не могла да измисли, какво да прави и затова отишла при Мъдростта за съвет.
Мъдростта била в дома си и тъкмо довършвала един ръкопис.
-О!- възкликнала Глупостта.- Колко красив почерк имаш! Прекрасно си оформила целия текст, но мисля, че липсва нещо.
Докато Мъдростта се чудела, какво е пропуснала, Глупостта взела перото и нарисувала върху ръкописа една рисунка на дърво. Тъкмо слагала последната черта под възмутения поглед на Мъдростта, взела че бутнала мастилницата и унищожила целия ръкопис.
-Глупачка!- ядосала се Мъдростта.- Само за миг унищожи, усилията ми за цяла година. Върху този лист бях записала най-мъдрите неща, които са измислени откакто свят светува. С тях щях да остана в историята завинаги.
-О! Съжалявам!- изчервила се Глупостта.- Иска ми се и на мен, да направя нещо, с което да остана в историята за винаги. Би ли ми дала съвет.
-Няма нужда да правиш нищо! - отвърнала Мъдростта.- Ти си вечна. Нищо не може да те унищожи или победи.
Глупостта не повярвала. Решила, че Мъдростта ѝ я лъже. Затова решила да попита някой друг. Наблизо бил домът на Алчността и рушила да пита нея.
Алчността тъкмо брояла богатството си. Всъщност тя го правела всеки миг, който можела да отдели. Богатството ѝ било в едно сандъче, заключено с най-сложната ключалка, който съществувала на света.
-Здравей!- влязла Глупостта без да почука.- Имам един въпрос и може би, ти ще ми отговориш. Какво да направя, за да остана завинаги в историята?
-Не виждаш ли, че съм заета?- развикала се Алчността.- Ела някой друг път, когато богатството ми е на сигурно място.
-О! Извинявай! - изчервила се Глупостта.- Дай да ти помогна.
Скочила Глупостта, напъхала всичкото богатство в сандъчето и превъртяла ключето. След това хвърлила ключето през прозореца в близката река.
-Сега вече, богатството ти е защитено! Никой не може да отвори ключалката без ключето, а в реката то е на сигурно място. Сега би ли отговорила и на моя въпрос?
-Ох! - проплакала Алчността.- Няма нужда да правиш нищо. Ти си вечна и непобедима!
Глупостта не повярвала и на Алчността и решила да попита и други. Срещнала Смелостта, Скромността, Гордостта и още много други. Установила, че всички били заети, да правят някакви неща, които да останат в бъдещето. Били заети, но не искали помощ. Изнервяли се лесно и не ценели спокойствието си.
Прибрала се Глупостта в къщи, погледнала се в огледалото и се усмихнала доволно.
-Боже, какви лоши времена са настанали. Всички по цял ден са заети и ядосани. Всички искат, да останат в историята и да бъдат вечни. Само аз съм щастливка. Вечна съм и непобедима и то без да правя нищо. Щастливка съм!

3 коментара:

  1. Сетих се за един мой колега, дето жена му го питала какво да сготви. "Нищо, че поне веднъж да се наям като хората"- отговорил той.
    Тя обаче, кой знае защо се обидила и два дни не му говорила след това...

    ОтговорИзтриване
  2. Присъединявам се към Иво. Малко му е:). Това да не говори си е по-скоро награда.

    ОтговорИзтриване