Белязаните

В една царство живеел един много строг Цар. Бил толкова строг, че някои хора твърдели, че е жесток, но Царят не се интересувал от тяхното мнение.

Царят често сменял съветниците и слугите си. Всеки допуснал грешка, бил изгонван от двореца, без значение, дали грешката била голяма или малка.

-Ако простя на някого малка грешка, утре той ще очаква, да простя и негова голямата грешка!- казвал Царят.

Нямало значение и дали грешката била волна или неволна.

-Ако простя една неволна грешка, утре сгрешилият ще я повтори умишлено и ще очаква отново, да му простя.- обяснявал Царят.

Затова всеки ден някой от съветниците или слугите, бивал изгонван и заменян с друг. На мястото на едни идвали други, които също бивали скоро заменени.

Изгонените загубвали завинаги правото си, да работят в двореца и за да бъде сигурен Царят, че това ще е така, когато гонел някого, слагал белег на ръката му. Белегът оставал за цял живот и белязаните често не можели да си намерят друга работа. Напускали царството, където никой не искал, да ги наеме и тръгвали по широкия свят, да търсят другаде късмета си.

Годините минавали, а белязаните хора ставали все повече и повече. Вече трудно се намирали хора, които да желаят да работят за Царя и царството не вървяло на добре. Новоназначените от страх да не сбъркат нещо, не правели нищо или по цял ден кроели планове, как да припишат своите грешки на друг.

Царят обаче вярвал, че постъпва правилно и с годините ставал все по-строг и строг.

Един ден той решил да отиде на гости в съседното царство. С тамошния цар се познавали от деца, но не се били виждали от години. Уж царствата били съседни, а на владетелите им все не оставало време, да се видят и да си поговорят.

Прегърнали се, разменили си подаръци, похапнали и седнали, да си говорят. Говорил си за старите времена, за сегашните, за успехите и неуспехите си, за радостите и тъжните моменти. Говорили дълго, но внезапно Царят скочил и сграбчил слугата на домакина.

-Не мога да повярвам на очите си! Виж сам! Ръката на твоят слуга е белязана. Белязана е от мен, защото съм го изгонил заради негова грешка. Как може, да допуснеш такъв човек до теб?

Домакинът обаче не се разтревожил, а се засмял.

-Зная, че ръката на този човек е белязана, но това не ме притеснява. Повечето от най-добрите ми слуги и съветници имат същия белег на ръцете си. На теб ти хареса мечът, който ти подарих. Е, той е изкован от човек, чиято ръка си белязал, заради някаква грешка в миналото му. Хареса ти, храната, с която те нагостих. Ръката на готвача ми, също е белязана от теб. Нима храната нямаше да е толкова вкусна, ако знаеше това? Хареса ти виното, което пи, а човекът, който го прави е с белязана ръка. Хареса ти двореца ми, а строителите също бяха с белязани ръце. Като гледаш двореца, се възхищаваш на красотата му, а не виждаш белезите.

-Не може да бъде!- отвърнал Царят.- Човек, който е сгрешил, ще сгреши и втори път, ако има възможност.

-Да, хората грешат.- отвърнал домакина.- Ако съдя по белязаните ръце, ти си наказал много, много грешки. Сигурен съм, че когато потърсиш някой, да работи за теб, първо гледаш ръцете му и търсиш белязаното. Аз обаче, когато гледам ръцете, виждам не белезите за стари грешки, а това, което тези ръце могат да направят и правят днес. Грешки хората винаги ще правят, но в историята остават не грешките, а успехите. Историята не бележи ръцете, а делата.