Контрапротестите

Контрапротестите или събиранията в защита на правителството, винаги са били повод за смях и майтапи. Обикновено на тях присъстват една шепа хора, но въпреки това голяма част от тях, не знаят какво правят там. Като включим някои екзотични фигури и динозаврите, които живеят още във времето на Сталин и Димитров, картинката е жалка.
В петък обаче от БСП и ДПС, решиха да покажат мускули. Само че, въпреки автобусите от цялата страна, броя на събраните хора, отново беше смешен. На всичко отгоре, процента на хората, които не знаеха за какво са пред Народното събрание, беше доста по-голям от обичайното.
Много от докараните бяха тръгнали заради екскурзията, а други за да обиколят магазините или кафенетата. Стигна се до комичния телефонен разговор, в който контрапротестиращ питаше:
-Ние сега за правителството ли сме или против?
Имаше и много други жалки моменти, които част от медиите предадоха подробно, но не това беше новината на деня.
Всъщност новината на деня, беше отхвърлянето на президентското вето върху промените в закона за бюджета. То се случи независимо, от протестиращи и контрапротестиращи, независимото от нещата, които се коментираха в медиите и на улицата.
Петъчната екскурзия беше излишна. Само че, излишен беше и протеста. Докараните на еднодневна екскурзия хора, участваха и влияеха на събитията точно толкова, колкото и протестиращите от два месеца. Нещата се случиха и ще се случват независимо от улицата, както е в цял свят.
Уж сме интелигентни хора, които знаят, че в цял свят няма страна, където законите се правят на улицата и държавата се управлява от там, но продължаваме упорито, да правим нещата погрешно.
Всъщност имаше такава държава. Имаше държава, в която правителството променяше позицията си на 180 градуса, само заради еднодневен протест на 1000, 2000 или 5000 души. Това беше България при управлението на ГЕРБ. Тогава в желанието си да се прави на народен човек, ББ отстъпваше при всяка реакция на улицата. Само че, това не беше част от управлението, а просто примитивна форма на популизъм. След някой и друг месец, нещата тихомълком се връщаха към първоначалното си състояние, но някои хора повярваха, че улицата е фактор в управлението.
Само че, улицата е едно нищо. Може да окаже единствено временен ефект, но еднократно и то при условие, че има политически гръб. Законите се приемат от народни представители. Те назначават правителството и те го свалят. Не го правят нито протестиращите, нито контрапротестиращите. Това го знаем всички, но усилията за пореден път са насочени в грешна посока.
Ако се замислите, ще установите, че малкото демонстранти в подкрепа на правителството, са много по-ориентирани от хилядите демонстриращи против. За разлика от протестиращите против правителството, те имат някакво политическо представителство. Те имат организация, те имат хора, които са упълномощени да изразяват общите им интереси.
Нека сега погледнем протестиращите против правителството. Те се гордеят, че нямат организация. Те се гордеят, че нямат политическо представителство. Те се гордеят, че няма упълномощени хора, които да изразяват общите им позиции.
Може някой да се обиди, но в 21 век, да се гордееш, че правиш нещо без организация, не е признак на интелигентност.
Да искаш промяна в законите и управлението, като не търсиш политическо представителство, което е единствената законна форма за промяна, не е признак на интелигентност.
Да събираш на едно място 20 000 или 50 000 човека, да имаш поне два- три милиона съмишленици и да настояваш, че те трябва да правят нещата самостоятелно, без да излъчат легитимни представители, не е признак на интелигентност.
За съжаление, това е поредното прахосване на гражданска енергия. През септември, нещата ще продължат по същия начин. Всъщност думата не е - ще продължат. Протестите ще се водят по същия път, който не води до никъде. Ще се водят по същия начин, като агресивно се пречи на всяка друга форма. Ще се водят така, че сегашната ситуация, да се запази.
Пък може и да има избори тази година. Те ще се проведат тогава, когато трите партии на власт решат, че имат сметка от избори. Нищо чудно, да ги направят и тази година. Всички ще се радваме и ще викаме:
-Ура!!! Победа! Велики сме!
Ще викаме, без да се замислим, че избори сега, не решават нищо. Преди да има нова политическа формация, която да ни представлява и да осъществява исканията ни, всякакви избори са в услуга на тези, които наричаме политически олигарси.
Да им дадем още един или два мандата, не е признак на интелигентност, нали?

Няма коментари:

Публикуване на коментар