Знанието

Преди много, много години в една далечна страна живеел най-великият владетел на света. Царството му било необятно, армията му огромна, а богатството му никой не можел да оцени. Нямало друг владетел на света, който да се сравнява с него и дори Боговете не смеели да излязат насреща му.
Дали наистина било така, никой не знае. Владетелят живял преди много години и всичко за него знаем само от летописците. Само техните текстове са останали, но летописците винаги са пишели, за да си заслужат хляба и пишат това, което е приятно на този, който им го дава.
След време хората се чудят дали наистина е било така, както е описано. Задават въпроси, но няма кой да им отговори и накрая приемат написаното за истина.
Летописците описали царуването на великия владетел. Описали го, както се искало от тях и част от написаното искам да споделя. Ако имате въпроси, не търсете отговорите в текста. Не търсете, дори и въпроси в него. Той просто повтаря написаното от летописците.
Владетелят наистина бил велик и управлявал най-великото Царство на света. Управлявал го с желязна ръка и всеки от поданиците му знаел това. Всеки от поданиците му знаел задълженията си от раждането до смъртта си и ги изпълнявал, без да задава въпроси. Не задавал въпроси, защото знаел, че никой не ще му отговори, а и защото всеки въпрос бил наказван със смърт.
Владетелят ненавиждал въпросите. Във всеки въпрос виждал заплаха и бунт, независимо по какъв повод бил той. Знаел, че често хората задавали въпроси, просто защото не знаели нещо, но това не го успокоявало.
Палачите отсичали главата на всеки, който дръзнел, да зададе въпрос, но винаги се намирали нови и нови. Един ден владетелят решил, че е намерил как да спре омразните въпроси. Решил да събере всички знания на света и всеки да има свободен достъп до тях. Така вече всеки, който зададял въпрос, нямало да има оправдание.
Събирането започнало веднага. Хиляди хора се занимавали със събиране на човешките знания. Хиляди ги квалифицирали и подреждали в изградената специално за това сграда. Хиляди упътвали желаещите да потърсят нещо сред този огромен архив.
Минали години и много пъти се налагало да разширяват архива. Всеки ден постъпвали нови и нови знания, а краят не се виждал. Всеки ден, се налагало хората, които ги събирали, класифицирали и съхранявали, да се увеличават.
Никой не знаел, кога и дали ще се събере цялото човешко знание на едно място, но дори събраното било нещо, което никой не бил виждал. Хората казвали, че това е едно от чудесата на света и владетелят доволно се хвалел на всеки свой гост.
-Погледнете! Тук е събрано почти цялото знание на човечеството. Огромно е, а всеки ден към архива се добавят нови и нови знания. Надявам се, че скоро всички знания, ще бъдат събрани.
Гостите възторжено клатели глави ръкопляскали, но един ден се случило нещо, различно. Един старец дълго обикалял и гледал събраните знания, но не бил очарован.
-Огромно е, но не струва! - рекъл старецът накрая.- Това не е човешкото знание.
-Не знаеш какво говориш, старче!- ядосал се владетелят.- Тук са събрани отговорите на всичките въпроси на света.
-Да, отговорите са тук, но те не са най-важното.- отвърнал старецът.- Те са просто следствие на въпросите, а тях ги няма тук. Ако не са въпросите, които хората си задават всеки ден, всяко знание е непълно.

Няма коментари:

Публикуване на коментар