- Отново вали! - сподели Любопитният.
Напоследък рядко говореше. По цял ден стоеше на прозореца и гледаше унило кръгчетата от дъждовните капки в голямата локва отпред.
- Браво, бе! Откри Америка! - нацупи се Мърморкото. - Че то не е спирало да вали от цяла седмица. Няма ли някой ден да спре?
- Теоретично вероятността да се случи е много голяма! - отговори му Всезнайкото. - Теоретично, вероятността да вали цяла седмица пък е много малка! Една седмица валежи обаче е нищо. Току що изчислих, че валежите не трябва да спират цели два месеца и то върху цялото земно кълбо, за да се вдигне нивото на океаните, толкова, че да покрие и най-високите земни върхове. Обаче теоретично...
- Това са теоретични глупости! - прекъсна го Мърморкото. - Искам слънце! Искам слънце и то сега! Не мога повече да издържам да стоя затворен вътре.
- Че кой те кара! - разсърди се Всезнайкото. - Теоретично можеш да излезеш навън във всеки един момент. Вярно, че може да се измокриш, но току що изобретих изключителен уред за предпазване от дъжда. Състои се от кръгло парче плат опънато върху рамка от тънки ребра. Гениално е! Дори вече му измислих име – ще се нарича Дъждозащитник.
- Но това е просто чадър! - засмя се Любопитният. -Измислен е отдавна и дори имаме няколко в килера.
- Хм! Може и да си прав. - замисли се Всезнайкото. - В науката понякога се случва. Вероятността някой да е измислил нещо преди теб е от приличен порядък. Обаче другото ми изобретение срещу дъжд определено е оригинално. Прилича на дреха от непромокаем материал, който се намята отгоре и оставаш сух дори в най-големия порой. Нарекох го...
- Нарича се дъждобран! - засмя се Мърморкото, но от усмивката му стана зле. - Ох! Няма ли някой ден да престане да вали? Мразя дъжда и стоенето в къщи. Искам навън!
- Това не е дъждобран! - обиди се Всезнайкото. - Може да прилича, но е съвсем различно. Вижте например джобовете. Дъждобраните или нямат джобове или съвсем непрактично, те са поставени с отвора нагоре. Разбирате ли, колко е глупаво? Така се пълнят с вода, което е непрактично. На моето изобретение джобовете са с отворите надолу и остават сухи винаги.
- Интересно! Това наистина е интересно! - изръкопляска Любопитният. - Абсолютно сигурен начин, нещата в джобовете да останат сухи. Чудя се само, как сухите неща няма да изпаднат от сухите джобове?
- Това е проблем, по който работя! - отсече Всезнайкото. - Когато открия начина, ще го патентовам, защото ще има много хора, които ще искат да ми го откраднат. Ще го скрия от всички!
- От всички ли? На никого ли няма да кажеш? Дори на мен? - натъжи се Любопитният.
- Дори и на теб!
- Аз пък няма да ти кажа, какво виждам през прозореца!
- Никой не се интересува, какво става отвън! Пък и какво толкова може да стане. Вали, вали и вали. - проплака Мърморкото. - Няма ли да спре да вали? Мразя дъжда!
- Теоретично възможността да спре да вали и тази да продължи е еднаква. Обаче миналата година правих изследване, което показа някои интересни отклонения. Предполагам си видял някое от тях. Ако ми помогнеш за изследванията, когато взема патента, ще ти дам да погледнеш част от тайната. Не мълчи, де! Кажи какво виждаш?
- Не ме интересува, какво вижда! Искам да спре да вали!
- Ще ви кажа, но да знаете, че го правя за последен път. Едно дете излезе навън и играе.
- Нима спря да вали? - усмихна се криво Мърморкото. - Тъкмо бях свикнал.
- Не е спряло, но детето май не се притеснява от това. Дори не носи чадър. Играе си и се усмихва.
- Сигурно е болно! - замисли се Всезнайкото. - Ако не е, то вероятността да се разболее е много, ама много голяма. Ще я изчисля точно довечера, но тогава ще е късно за детето. Независимо от резултатите, то вече ще е сериозно болно. Ако впрочем вече не е.
- Не прилича на болно! Доколкото виждам е съвсем здраво и продължава да се усмихва. А дъжда намаля. Оооо! И слънцето се показа. Спря! Спря да вали!
- Нали ти казах! Вероятността да спре да вали и да продължава теоретично е еднаква. Сега сигурно щом изгрее слънцето навън ще стане топло. Вероятността за това е много голяма.
- Мразя топлото! - изръмжа Мърморкото. - Мразя топлото и слънцето! Мисля, че ги мразя почти толкова, колкото и дъжда.
- Е, тогава трябва да си доволен! - засмя се Любопитният. - Независимо, че спря да вали, ти пак ще има за какво да мърмориш.
- О! Това наистина е чудесна новина! - засмя се и Мърморкото. - Доволен съм, че отново ще имам от какво да се оплаквам! Ооооо! Мразя да съм доволен! Не ми е добре и толкова! Ще отида в стаята си и ще страдам, докато ми мине.
- Теоретично може да ти мине още днес. Или пък може и да не ти мине. Вероятността е... - започна да смята наум Всезнайкото.
- Не искам да зная сега! Ще се разстроя. Обаче око не зная, мога пак да се разстроя... Пресметни и ми кажи утре, но само ако новините са лоши. Не обичам лошите новини!
- Ще го пресметна, но първо имам по-важна работа. Трябва да измисля как да променя изобретенията ми, за да са полезни и при слънце. Всъщност не ми трябват много промени. Би трябвало те да предпазват от слънцето, както и от дъжда. Има ли някой, който иска да провери това?
- Не гледай мен! - намръщи се Любопитният. - За да ги изпробвам, трябва да изляза навън, а ако изляза навън няма да виждам какво става през прозореца.
Мърморкото вече беше изчезнал и Всезнайкото сви недоволно устни.
- Значи такива приятели сте? Веднъж да имам нужда от вас, а вие отказвате. Отивам да подобря изобретенията си, но няма да ги показвам на никого.
- Притрябвали са ми! - засмя се Любопитният. - Нали навън вече не вали. Обаче теоретично, възможността да започне отново да вали, сигурно е голяма.
Любопитният погледна навън, замисли се, но после махна с ръка.
- Ще му мисля, когато завали!
После залепи нос на стъклото и се загледа в гладката повърхност на локвата отвън.
Няма коментари:
Публикуване на коментар