Контра, реконтра, пас

Тази година почти не съм писал за политическия и обществения живот. От една страна, пиша по-рядко, а от друга нямам желание да коментирам темата. Имам чувството, че всичко случващо се, написано и изказано по темата се превръща в част от бездарно написан фарс населен с карикатурни герои, играещи само в салони с подбрана и платена публика.
Не, че не се интересувам от бъдещето на България и от собственото си бъдеще. Просто се чувствам безсилен да променя, каквото и да е, каквото и да направя. Затова си мълча и предпочитам да храня собствените си политически илюзии, че някой ден нещата ще се променят, отколкото да храня реалните политически мутри, които изглеждат вечни.
Не харесвах предишното управление на страната. Не харесвам и сегашното. Сигурен съм, че и в бъдеще не ни очаква нещо добро, но кой се интересува от моето мнение?
Властта някога се е взимала с кръв и с кръв се е давала. Днес уж сме цивилизовани и властта се взима с избори и с избори се губи. Само че, както и преди не е ставало само с кръв, така и сега смяната на властта не става само с избори. Нужни са и много пари и порядъчно количество будали.
Какво всъщност се случи от началото на миналата година? О, не! Въпросът е друг – Какво се промени от тогава?
Отговорът е – нищо. Целият шум и поредицата от протести, контрапротести и контра-контра- протести на практика запази политическото статукво, макар че управляващите партии и лица на върха да се смениха.
Аз лично не правя разлика между първата вълна на протестите и втората. Да, голяма част от участниците бяха различни, но за мен важен е крайния резултат, а не декларираните и истински цели, лозунгите и участниците. Да си го кажем направо и да го повторя:
Протестите не промениха нищо, а реално запазиха политическото статукво. Запазиха политическите мутри и неспособни да се променят сами политически лидерчета и партии. Това е резултата.
Вместо да се тръгне в посока за създаване на алтернатива, протестите се придържаха към две състояния:
- Не ми трябва нищо ново, аз си гласувам за ...... и макар, че са магарета ще си ги подкрепям до живот.
- Не ми трябва нищо ново, аз съм независим и вярвам в силата на гражданското общество, макар и да не зная какво точно представлява то.
Съжалявам първата група хора. Някога и аз съм гласувал за магарета, вярвайки, че избирам по-малкото зло. Само че, все някога човек трябва да сложи точка на това и съм го направил. От десетина години гласувам само ако съм сигурен, че гласът ми наистина ще отиди за достоен кандидат, макар и той да няма шансове. Гласувам и по друга причина – ако преценя, че една по-висока изборна активност ще остави зад бодра, някои от политическите мутри.
Съжалявам и хората от втората група. Няма значение, че вярват искрено в правотата си и повечето са добри и почтени хора. Само че, да вярваш, че политическа мутра може да те послуша без да имаш зад гърба си реална и легитимна политическа организация, държаща в ръцете си бухалка на закона, не е наивно – глупаво е.
Какво се случва в България в последните години? Какво правим?
Играем махленска игра на белотче. Играем си на протести, контрапротести и контра-контрпротести. Наддаваме си на боя, после всичко коз, после контра, после реконтра.
Е, аз съм пас. Всъщност не съм дори и пас. Не желая не само да играя, а и да наблюдавам тази игра повече.
Наближава датата за поредните избори. Те са за представителите ни в ЕС, но няма да променят нищо в България. Напоследък все по-често се говори и срещу участието ни в ЕС, но това е само част от общия нищо не значещ шум. Ще припомня само едно нещо – ЕС е място за подредени и работещи държави. Само такива имат полза от участието си в съюза и въпросът е, не дали искаме да сме в ЕС, а дари искаме да живеем в нормална, подредена и работеща държава.
Тези изборите обаче няма да решат този въпрос. Често се говори, че резултатите от тях могат да предизвикат предсрочни парламентарни избори. Така е, но връзката не е тази, която се изтъква най-често.
Дори управляващото малцинство да загуби катастрофално, то няма да сдаде властта. Имат в ръцете си всички инструменти за да се задържат във властта и ще ги използват, както пратят и досега. Ако обаче резултатите дадат им дадат надежда, че ще могат с нови избори да подобрят контрола си и удължат времето за разграбване и съсипване на страната, парламентарни избори ще има веднага.
Парламентарни избори ще има и тогава, когато стигнем дъното към което уверено ни водят и управляващите преценят, че на този етап грабенето вече не е толкова ефективно. Избори ще има, когато преценят, че е време някой друг да обере негативите.
Само че, дори да има нови избори, какви са алтернативите? Да заменим едни крадци с други? Да заменим едни некадърни мутри с други?
Мерси! В тази игра аз съм ПАС!
О, не! Тази игра дори не желая да наблюдавам!

Няма коментари:

Публикуване на коментар