Преди няколко години, екип на ООН изследващ Амазонската джунгла, открил непознато до този ден първобитно племе. Експертите на организацията решили, да запазят откритието в тайна. Не искали журналисти и търсачи на приключения и злато, да нахлуят в живота на малкото племе, напълно неподготвено за среща със съвременната цивилизация.
След дълго умуване, експертите решили да изпратят първо един известен учен, който да изучи живота на племето. Изпратили го, но само ден, след като стигнал при племето, загубили всяка връзка с него.
Експертите не се отчаяли и изпратили втори човек. Този път избрали мисионер дългогодишен опит сред папуасите в Нова Гвинея. Изпратили го при племето и в началото всичко било наред. Мисионерът дори изпратил първия си доклад, в който пишело, че племето се ръководи от крал, почитан като Бог, а местните жители не обичали чуждоземните гости. Обаче „не обичали“, не било точния израз. Местните обичали всички чуждоземци. Обичали ги много и възторжено, но само, когато гостите били част от празничното им меню.
Да, хората от племето били канибали и когато експертите загубили връзка и с мисионера, не се чудили дълго, какво се е случило с него.
След като се разчуло това, било трудно да се намери трети пратеник, който да рискува живота си. Минала цяла година, докато един пенсиониран дипломат се съгласил да замине на тази опасна мисия. Дипломатът бил обиколил целия свят, преживявал войни и преврати, боледувал от всякакви екзотични болести и не трепвал дори пред най-жестоките диктатори. Не се поколебал да тръгне и на тази мисия и скоро изпратил първия си доклад.
Само за седмица се сприятелил с Краля на племето, оженил се за дъщеря му и бил назначен за главен съветник и жрец на всички известни и неизвестни Богове.
Във втория доклад, дипломатът отчел, че е успял да промени възгледите на Краля. Обяснил му как работи съвременната дипломация, как функционират демократичните общества по света и колко богат може да стане, ако даде даде на концесия част от земите на племето, за добив на злато, диаманти и нефт.
Мисията била изпълнена и когато дипломатът се завърнал, бил посрещнат с почести. Организирал представителна бизнес делегация и се върнал, за да представи важните гости на Краля на племето.
Още с пристигането обаче, всички гости били задържани и отведени незнайно къде. Дипломатът се опитал да възрази, но местните му казали, че изпълняват заповед на Краля.
Дипломатът отишъл веднага при Краля, който го посрещнал с радост. Прегърнал го сърдечно, а след това му се поклонил.
– Радвам се, че отново си тук, приятелю! Твоите съвети и напътствия, ми бяха от голяма полза. Докато те нямаше, промених много неща тук и хората ми ги харесаха. Всички се гордеем, че вече не сме примитивно племе, а част от световната демократична общност.
– О, няма защо да ми благодариш! – махнал с ръка дипломатът. – Заслугата е изцяло ваша, а на мен това ми е работата. Само че, имам един въпрос. Къде отведоха хората, които пристигнаха с мен? Какво ще се случи с тях?
– А, онези ли? Не ги мисли! - засмял се Кралят. – Те ще бъдат част от празничната ни вечеря, по повод третия месец, откакто сме демократично племе.
– О, но това е ужасно! – възмутил се дипломатът. – Канибализмът е лошо нещо и не приляга на едно демократично общество!
– Грешиш, приятелю! – възразил Кралят. – Всичко е напълно по правилата на демокрацията, както ти ни обясни! Преди месец проведохме референдум и 89% от хората в племето, гласуваха човешкото месо да остане част от традиционното ни меню. Цели 89%! Това е истинска демокрация, приятелю! Истинска, също като вашата!
Няма коментари:
Публикуване на коментар