На трона в едно малко царство, преди много, ама наистина много време се възкачил нов Цар. Възкачил се и както всеки нов Цар, решил да направи нещо добро за поданиците си.
Решил Царят да направи добро, но не знаел какво. Затова един ден решил да обиколи царството си. Хем да подиша чист въздух, хем да види от какво се нуждаят поданиците му.
Разходил се Царят, разгледал царството, но отново не могъл да вземе решение, какво да направи. Царството макар и бедно, било сравнително добре подредено. Къщичките на хората били малки, по спретнати, дворовете били засадени с цветя, а улиците и пътищата пометени. Хората пък, макар и да не били богати, се обличали с вкус и спретнато.
Царят не открил нищо, което да се откроява толкова, че помощта му да се забележи. Затова на другия ден отново тръгнал на обиколка и този път имал късмет. Внезапно попаднал на едно извънредно мръсно, разхвърляно и мизерно кътче от царството му, миризмата от което се усещала чак от километър. Мястото било кочината на едно прасе, което си живеело доволно в нея.
– Ето нещо, което трябва да променя! – зарадвал се Царят. – Ще изчистя това място и ще построя на бедното, нещастно създание приличен дом. Не! Ще му построя дворец, за да видят поданиците ми, колко съм щедър и загрижен за всяко живо същество в царството.
Царят се върнал в двореца, събрал придворните и обявил решението си, очаквайки аплодисменти и похвали.
Имало и похвали и аплодисменти, но някои от придворните събрали смелост и се усъмнили в плана.
– Досега, откакто свят светува, прасе в дворец не е живяло!
– Няма смисъл да се прави дворец на прасето, защото то ще го превърне скоро в кочина!
– Не ме интересува вашето мнение! – ядосал се Царят. От всички живи същества в царството, прасето живее в най-лоши условия и най-много се нуждае от помощ! Ако и вашите жилища бяха такива и на вас щях да направя дворци!
Още на следващия ден, кочината била срината със земята. Изчистили мястото и вдигнали на негово място малък, но красив дворец. Царят наредил да изкъпят прасето, да го настанят в новото му жилище, след което доволен от себе си се прибрал и заспал с чиста съвест.
На другата сутрин, още с първите слънчеви лъчи Царят наредил да свикат колкото се може повече от неговите поданици пред двореца и с гордо ги повел, за да се похвали с това, което направил.
Повел хората гордо, обаче още преди да се приближи до двореца на прасето, усетил, че нещо не е наред. Вятърът носел от там тежка и неприятна миризма, а когато се приближили, всички ахнали.
Бялата фасада на новия дворец била цяла изпраскана с кал, вратите и прозорците били избити, а отпред търкаляйки се в една голяма локва, доволно грухтяло прасето.
Никой не посмял да се обади, а Царят навел глава и се прибрал бързо в двореца си.
Само че, едва пристъпил прага, ахнал отново. Всичко в двореца му било обърнато с краката нагоре, вътре било мръсно почти, колкото в кочината и дори трона му бил оцапан и затрупан с боклук, от който се носела тежка, неприятна миризма.
– Какво е станало тук? – извикал Царят и се хванал за сърцето.
– Нищо, Ваше Величество! – посрещнал го с усмивка придворния Шут. – Вчера споменахте, че ще направите дворец на всеки, които живее в кочина, та реших, че е време и аз да подновя жилището си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар