Преди много години в едно далечно царство се родил Принц. Принцът бил единствено дете на родителите си и още от първия му ден, те го гледали като писано яйце и не давали косъм да падне от главата му. Заобикаляли го с грижи ден и нощ, а когато не можели лично да бдят над него, поверявали грижата само на най-доверените си слуги напътствайки ги с хиляди инструкции, какво трябва да направят във всички възможни и невъзможни ситуации.
Колкото и да пазели малкия Принц обаче, един ден той пострадал. Правейки първите си стъпки, малкият Принц решил да се покатери по стълбите и още на първото стъпало се спънал. Спънал се, паднал и си обелил коляното.
Раната не била страшна, но Царят и Царицата припаднали в купом, когато им съобщили новината. След като се съвзели, се втурнали към чедото си, забавяйки се само за минута. Минутата била нужна на Царя, за да издаде заповед, виновните за трагедията слуги, да се запознаят с палача.
Когато стигнали при Принца, той вече бил забравил за падането. Сълзите му били изсъхнали и с усмивка се опитвал да се освободи от ръцете на слугите и да изследва отново стълбите.
Царят и Царицата обаче взели нещата в свои ръце. Допълнили старателно инструкциите за отглеждане на Принца, а като допълнителни мерки още на следващия ден, Царят издал заповед, нареждайки да се премахнат всички стълби и стъпала в цялото царство.
От този ден Принцът растял без да има нови премеждия. Растял в обграден с грижи и внимание, пазен от всички истински, възможни и въображаеми беди.
Растял Принцът и един ден пораснал. Дошло време да му намерят Принцеса, да поеме трона и на свой ред да отгледа наследник.
Само че, нещата с Принцесата не били толкова лесни. Царят и Царицата проучили всички принцеси не само в съседните царства, а и в цял свят, но не могли да открият подходящата. Някои принцеси просто не ставали, други били подходящи, но за ръката и сърцето им Принцът трябвало да участва в опасни изпитания, а това родителите му не можели да позволят. Как да изпратят детето си в далечна страна, където то да се сражава с Дракон, който може да го убие без дори да го забележи? Как да изпратят детето си на турнир с истински оръжия, в битка за някаква си Принцеса?
Годините отминавали, а Принцеса не се намирала. Царят и Царицата се примирили, а и Принцът също. Още мечтаел тайно, да намери своята Принцеса, но само мисълта за опасностите, които трябвало да преодолее, за да я спечели, прекършвали крилете на мечтите му.
След време Царят и Царицата починали, а Принцът на свой ред станал Цар. Царувал над царството и макар, че не бил от най-добрите царе, не бил и от най-лошите. Подредил Царството колкото могъл и решил да посети съседните царства, за да се запознае с техните владетели.
Преди да тръгне, взел всички мерки, пътуването да е безопасно. Взел огромна свита, носеща всичко от което можел да се нуждае за десет години напред, охраната му била почти колкото малка армия.
Тръгнал Принцът на път и макар и бавно и внимателно, след месец- два пресякъл границата на съседното царство. Очаквал бляскаво посрещане, но за негова изненада, никой не излязъл да го приветства. Царството изглеждало пусто и личало, че нещо лошо се е случило в него.
Принцът се замислил дали да не се върне, но след седмица колебание все пак продължил напред. Стигнал до замъка на тамошния Цар, без да срещне човек по пътя си. Навсякъде полетата и селцата били изгорени и пусти. Замъка също изглеждал сякаш е бил атакуван от вражеска армия. Пред него стоял владетелят му и си скубел косите.
- Ох! Добре, че идваш! - обърнал се той към госта си. - Сполетя ни огромна беда. Зъл дракон унищожи царството ми и отвлече моята дъщеря. Опитахме всичко, но нищо не може да го спре. Обаче старите хора казват, че имало легенда за този дракон. Бил идвал в царството и преди хиляда години. Тогава го убил един млад владетел, който бил случайно тук. Старците казват, че дракона боже да бъде убит само от чужденец с царска кръв. Идваш тъкмо навреме. Драконът е в онази кула. Там държи и дъщеря ми. Сега спи и можеш да го издебнеш и убиеш. Ако го направиш, ще ти дам Принцесата и не половината, а цялото си царство.
Гостът погледнал нагоре към кулата. Погледнал към тесните стълби, които водели към нея. За миг си представил и дракона, после Принцесата, после стълбите и дракона, а накрая пак над всичко изплувал образа на Принцесата.
Скочил от коня, извадил меча си и разпръснал слугите си, които се опитвали да го спрат. Втурнал се към стълбите, но нали никога не се бил нито изкачвал, нито пък слизал, още на първото стъпало се спънал и паднал.
Паднал, но не се отказал. Скочил втори път и пак се втурнал към стълбите, но отново се спънал и паднал. Шумът от падането му бил заглушен от хихикането на всички наоколо, но той не се предавал. След няколко опита преодолял първото стъпало. След още няколко падания, преодолял и второто. Много време отнело да стигне до върха на кулата. Много пъти падал и ставал, но успял да я изкачи, убил дракона и спасил Принцесата.
После имало сватба, младите заживели щастливо и скоро се сдобили с наследник. В деня на раждането му, Царят издал заповед да възстановят всички стълби в царството.
- Така, де! - обяснил той на Царицата. - Когато се наложи, човек може да се изкачи по стълби и без да го е правил преди. Само че, по-добре малкия да пада сега по стълбите, отколкото да му се случи някой ден, когато горе го очакват жесток дракон и неговата Принцеса!
Няма коментари:
Публикуване на коментар