Лекарството

Имало едно време...

Имало едно време едно царство, в което щастливо живеели Цар и Царица. Да, двамата наистина живеели щастливо, а когато им се родила дъщеричка, щастието им станало съвършено.

Всъщност приказката започва оттук, защото тя е за Принцесата, а Царят и Царицата не са важни.

Принцесата растяла щастливо, но един ден детството свършило и дошло време, Принцесата да си намери Принц. Само така приказката може да приключи с щастлив край, а щастливият край на една приказка, не е просто точката, а начало на нова приказка.

Дошло време Принцесата да намери своят Принц и едва новината за това да напуснала двореца, десетки принцове от цял свят вече чукали на портите.

Както традицията в ония времена изисквала, Царят организирал трудни състезания с тежки изпитания, за да отсее най-достойния принц. Само че, за повечето принцове тези изпитания били нещо съвсем обикновено и лесно. Били подготвени от малки, а и много от тях били участвали вече в такива състезания.

След като не могъл да отсее най-достойния кандидат, Царят решил да предостави избора на Принцесата. Организирал ежедневни балове, на които принцовете били представяни на Принцесата и търпеливо чакайки реда си, танцували до зори с нея.

Това не притеснявало принцовете. Баловете били част от ежедневието им и знаели как да ги използват за да блеснат. С часове говорели за себе си и славните битки, които били спечелели. Гордо разказвали за родословието си, за богатството, историята и мощта на царствата си. Разказвали за приключенията си в близки и далечни страни, за чудесата, които били видели там и за тези, за които само били чували.

А пък когато идвал редът им за танц с Принцесата, всеки от принцовете демонстрирал отличното владеене на всички стъпки и маниери, които не се отклонявали и на косъм от придворния етикет.

Принцесата слушала, гледала, танцувала. Слушала, гледала, танцувала с принцовете, но минали три месеца, а тя не посочвала своя избраник.

– Трудно е на детето! – въздъхвал сутрин Царят. – Сред толкова изтънчени, богати, красиви, смели и достойни принцове трудно се прави избор.

– Да, трудно му е! – съгласявала се Царицата. – Сред толкова блестящи кандидати и аз бих се колебала, да избера теб...

Вечерта следвал нов бал и всичко се повтаряло, повтаряло и повтаряло, докато една вечер Принцесата не се появила на бала. Не се появила и на следващия ден, в който Царят съобщил, че Принцесата е тежко болна.

Новината учудела всички. Сред блясъка на баловете никой не бил забелязал, че Принцесата е отслабнала, че почти не говори и дори цял месец, не се била усмихвала. Не го били забелязали даже Царят и Царицата.

Още на следващия ден извикали лечители от близки и далечни царства, но никой не можел да познае от какво е болна Принцесата. Вместо това, всеки от лечителите предлагал всевъзможни скъпи лекове, които с нищо не помагали.

Принцовете в началото не се притеснили. Мислели, че Принцесата ще се появи на баловете до ден два, но когато това не се случило, реагирали като истински принцове.

– Зная едно далечно царство, където има извор с Жива вода. – казал един от тях. – Тръгвам веднага, защото този вода е единствената надежда за Принцесата.

– Аз пък познавам най-великия лечител на света. – казвал друг принц. – Личен приятел ми е и отивам, за да го доведа. Само той може да спаси Принцесата.

– Аз пък отивам да се бия с огнедишащ дракон! - яхал коня си трети и заминавал след първите, за да не се върне никога повече.

Скоро всичките Принцове си тръгнали и дворецът опустял. Залите му вече не се огласяли от музика, от звън на чаши и гласовете на стотици принцове. Било тихо. Много, много тихо.

Един ден обаче в коридорите на двореца се чул тих весел смях. След него, като песен на волна птица се понесъл и тихия нежен глас на Принцесата. Разхождала се, жива и здрава, весела и жизнена, а до нея вървял нейният Принц. Вървял и я слушал. Не се хвалел със славните битки, които били спечелел. Не разказвал за родословието си, за богатството, историята и мощта на царството си. Не разказвал за приключенията си в близки и далечни страни, за чудесата, които бил видял там и за тези, за които само бил чувал. Не демонстрирал отличното владеене на придворния етикет.

Просто слушал...