Седмицата 48 2015

Седмица на контрастите. Дъждовна, студена, но имаше и красиви мигове.





Снегът ни подмина. Вече е валяло в цялата страна, но в Самоков едва тази сутрин има малко сняг по колите и покривите. Влагата обаче е навсякъде.


А има ли влага има нов живот, дори и само мъх.


Бялата чапла се е появила много рано. Миналата годиная видях чак през февруари. Цяло лято се опитвам да хвана в обектива три сиви чапли, но нямам късмет. Имам само няколко лоши снимки, в които съм ги хванал в полет. Дано имам повече късмет с бялата.


И още птици...



В края и няколко думи за писането. Не съм написал повече от ред от около два месеца. Нахвърлям идеи и си почивам. Причината е, че всеки започнат текст не се побира в къс разказ, а иска да расте и да се развива. Изисква време и внимание, което не мога да отделя. Уморен съм в края на годината.
Предполагам, че някои от вас помнят, че довърших първия си роман "Кланица". Редактиран е, но вече е сигурно, че няма да има издател, а не мога да си позволя да го издам на хартия със собствени средства.
Не зная какво да го правя. Може би ще го публикувам тук по някое време, глава по глава или ще го оформя като електронна книга, която ще се разпространява безплатно. Ако някой иска текста, не е проблем да му го изпратя и сега.
Тази година започнах и втори роман - "Кръстопът". Получава се нещо интересно и различно, но след като написах поне половината, видях че трябва да се върна в началото и да подредя детайлите, за да отстраня някои разминавания.
Това обаче ще се случи през другата година и то не преди да напиша "Песента". Тя вече е написана и подредена в главата ми и няма да отнеме много време, а ще ми достави по-голямоо удоволствие. Разбира се, остава въпроса, какво ще правя с готовите текстове, но за това ще мисля, когато сложа последната точка.

Седмицата 47 2015

Листата на дърветата вече ги няма, но първият сняг още се бави.


Снегът се бави и докато го чакат някои цветя показват последните си цветове.


Един от кактусите ми също ме изненада. Цъфти за първи път и то по никое време, но ме зарадва.


Освен, че е сравнително топло е и сухо. Дори тази гъба израснала върху дървото е изсъхнала.


Също както този гущер използвам всяка възможност да съм дори минута повече на слънце и навън. Днес се очаква дъжд, но ще опитам отново да направя поне кратка разходка.


Едно от хубавите неща на късната есен, е че можат да се видят птиците сред клоните на дърветата. През тази година се изненадах колко много видове птици живееят съвсем близо до нас. На някои дори нее зная имената. Тази на долната снимка май е мъжка обикновената кръсточовка (Loxia curvirostra).


Това пък е горска зидарка (Sitta europaea).


Качулат синигер (Lophophanes cristatus).


Най-вероятно матавоглав синигер (Poecile montana), но може и да е лъскавоглав синигер.


А това е елшова скатия (Carduelis spinus). Обикновено е на многобройни ята и се крие в короните на иглолисните дървета, но тази позира за снимката.

Седмицата 46 2015

Може би последните цветове за тази година.



Топло е, но сухото време е по-голям враг на зеленината от студа.



Един от красивите изгреви.


А това са малко упранения в света на макрофотографията. Снимал съм много обекти отблизо, но макрофотографията е различно нещо. За да говорим за нея, нужно е проекцията на обекта върху сензора да е поне в мащаб 1:1.
Снимките облизо с цифров апарат са лесни. Почти всеки канонски фотоапарат, може да фокусира обект от разстояние около 1 см. Само приближаваш апарата, изчакваш да фокусира и снимаш.
С огледално рефлексните фотоапарати е друго. Минималното фокусно разстояние обикновено е над 20 см, а сензорът им е около 2 на 1.5 см. Макроснимките се правят със специализирани обективи, които са прекалено скъпи. Другият вариант е този, които опитвам аз. Минималното фокусно разстояние на обикновен обектив може да се намали с използването на увеличителни лупи и(или) макроекстендери. Намерих ги сравнително евтино и това са първите ми опити с различни комбинации.






Макроекстендерите са по-добрия вариант, но не се лъжете да купувате евтините метални пръстени, които нямат пластини за връзка между обектива и фотоапарата. С тях може да се снима само в напълно ръчен режим и то в условията на някое фотографско студио. Установих, че дори екстендерите, което запазват връзката има проблеми. Полезно е да се изключи потвърждението на фокуса и да се фокусира ръчно. Не е трудно и дори си има предимства.

Седмицата 45 2015

Ще запомня седмицата с един от най-красивите изгреви наскоро.




Ще я запомня и с красотата на изсъхвашата зеленина.


Всичко изсъхва и се подготвя за зимата.


Листата изсъхват и падат, откривайки неща, които доскоро са били скрити.


Сред голите клони вече мога да видя птиците. Като това земеродно рибарче. Виждах го няколко пъти през лятото, но за първи път се оказах достатъчно близо, за да го снимам.


Червеногръдката не е толкова плашлива.


А планинската стърчиопашка обръща повече внимание на храната си, отколкото на мен.


Казах, че всичко изсъхва, но не съм прав. Мъховете, тези малки бижута не признават сезоните. Трябва им само малко влага.

За копането

Събота е и слънцето грее примамливо през прозореца. Навън обаче ледения вятър се носи от единия до другия край на града, напомняйки, че вече скоро ще падне и първия сняг.
Минавам покрай обновената градинка до автогарата. Уж е готова, но дори в почивните дни тук се мотаят десетина човека в работни дрехи. Някои пият кафе или бира, други бутат празни колички или замислено се подпират на лопатите. Уж е готово, но мястото изглежда някак празно, неугледно и недовършено.
Така си мисля аз, а впечатлението ми се потвърждава от две момичета с грейки и големи раници. Сигурно убиват времето, докато тръгне автобусът им за някъде другаде:
– Защо още копаят тук? Нали копаха преди месец? – пита едното.
Въпросите не са към някого конкретно. Дори не са въпроси, а по-скоро констатация. Момичето не чака отговор.
Не очаква отговор, но получава. Възрастен мъж, вдигнал яката на якето, за да се предпази от студения вятър, измърморва:
– Копаят още, защото закопаха тук половин милион.
Мъжът отминава, а момичетата започват да се смеят.
– Е, щом е за половин милион, значи има смисъл. Ина, дали ще ни разрешат и ние да покопаем малко, докато дойде автобуса?
Момичетата се смеят, а аз отминавам. Имам да пазарувам, а после искам да се прибера на топло, далеч от ледения вятър. Смешно ми е, макар че всъщност би трябвало да ми е тъжно. Момичетата си тръгват, а аз живея тук.
Тъжно е, но пък и ми е смешно. Както обича да казва бившият и настоящ кмет: Повечето хора харесват....

Седмицата 44

Цветовете на есента.




Колкото и да са красиви листата през есента, не могат да се сравнят с пеперудите.


А рано сутрин, сланата попарва всичко.





И водите на реката са ледено студени.


Това е изглед от старата учебна ски шанца на Ридо. Изглед от нещо, което вече го няма.


Един дънер, който снимам при почти всяко качване на Ридо. Изглежда, че всеки момент ще се разпадне, но е преживял мандатите на четирима бивши кметове. Ще преживеее и настоящия.