В края на годината

В края на годината...
Краят на годината не е последния ден на нещо важно, а утре няма да е първия ден на нещо ново. Времето не е разделено на цикли от години, месеци, часове, минути или секунди. То е река, на която не знаем нито къде са изворите, нито къде се влива. То е път, по който животът ни носи само в една посока, без да знаем къде отиваме, без да можем да спрем.
Плашещо е, но не си го признаваме. Толкова е плашещо, че не искаме да мислим за това. Опитваме се да разделим времето на периоди, на цикли от години, месеци, часове, минути или секунди. Периоди, които са ни по-понятни от безкрайността. Периоди, на които можем да усетим началото и края. Периоди, в които можем да планираме собствения си живот. Да си поставим нови цели, да отметнем старите, изпълнени и неизпълнени.
В края на годината...
В края на годината правим равносметка на отминалата. Или поне опитваме.
В края на годината правим планове за следващата. Или поне опитваме.
Опитах и аз, но не се получава. Не мога да направя списък за отминалите неща и да поставям отметки – изпълнено и неизпълнено. Дори да успея, какъв смисъл ще има? Защо ми е списък с отминали събития, които не мога да променя? Ще се гордея с успехи или ще съжалявам за неуспехите си? Ще се поуча от грешките си и няма да ги допусна отново?
Не мога да направя план за бъдещето. И не искам. Няма смисъл да правя списък с желанията и мечтите си. Зная ги добре, а и себе си познавам. Не обичам да правя планове, защото.... Просто не обичам.
В края на годината, не искам да гледам назад или напред. Краят на годината не е последния ден на нещо важно, а утре няма да е първия ден на нещо ново.

Седмицата 51 2016

Не усетих студ през тази седмица. Може би, защото емоциите бяха повече.






Годината си отива и е време за равносметки и нови планове. Всъщност и равносметката и плановете съм ги направил отдавна. Зная, че трябва да направя промени в живота си. Зная и какви да са промените. Дали обаче наистина ги желая? Най-ценното за мен през изминалата година бяха хората. Тези, които открих и тези, които загубих. Сигурно и занапред ще е така.





Седмицата 50 2016

Някога, преди много време исках да мога да летя. Днес се радвам на полета на другите.







Седмицата 49 2016

Заваля сняг. Първият за тази година. Малко закъсня, но когато видях снежинките, осъзнах, че годината е изтекла неусетно.


Година, която ще запомня с малко хубави неща. Година, в която повече мързелувах, носейки се по течението.



Получих малко подранил коледен подарък. Бяло коледниче разтварящо цвят след цвят. Не харесвам този вид кактуси, но предпочитам цветовете пред еднообразното бяло зад прозореца.






Застудя и със студа дойдоха белите чапли. Първите снимки са отдалеч, направени набързо. Страхуват се от всичко, когато са извън града. В същото време, една бяла чапла вече втора година нощува в реката, насред града. Дано ме допусне на разстояние, удобно за хубава снимка.


Също, както тези любопитни врабчета.