Истинската история на Троя

В малката градинка, обградена с жив плет, слънцето припичаше през клоните на дърветата. Един фонтан тихо пееше, но Парис не го чуваше. Беше се потопил целия в очите на Хубавата Елена и светът за него започваше и завършваше в тях. Гласът ѝ го омайваше допълнително, а мелодията му го пренасяше в Рая. Мелодия от глас, който искаше да чува всеки ден, всеки час, всяка секунда.
-Ти не ме слушаш! – събуди го един не толкова нежен глас.- Питам те, колко е часът, а ти отговаряш: „Да, скъпа!”.
-Да скъпа! ... Слушам те, слушам! Как да не те слушам, но гласът ти, лицето ти, очите ти... Прекрасни са! Омагьосват ме... Иска ми се мигът да продължи вечно. А пък ти ме питаш за такива прозаични неща. Незначителни са на фона на музиката, която чувам в гласа ти.
-Наистина ли?- изчерви се Хубавата Елена.- Не, че не си ми го казвал и друг път, но ми е приятно да го чувам отново. Моля те, повтори го!
-Прекрасна си! Прекрасни са очите ти, гласът ти, косата ти и всичко в теб. Не искам да живея повече разделен от теб! Кажи кога ще избягаме от тук! Искам да дойдеш с мен в Троя. Там ще бъде нашият дом.
-Да бягаме ли? Че, защо? Така ни е добре. Обичаме се, а пък всеки има своя живот. Не, че не съм се замисляла за семейство, но все изниква нещо. Претрупана съм с работа тук, а няма кой да я свърши. Дори и днес едва намерих време да се видим за малко, а вече закъснях за две аудиенции и една бизнес среща. Всъщност, от къде ти дойде на ум да бягаме? Кой ти пусна тази муха?
-Не помниш ли? Пророчицата, при която ходихме миналия път, когато се видяхме? Каза, че ще избягаш с мен, а след това ще има голяма война. Накрая лудата старица се отнесе съвсем и заговори за някакъв огромен кон, но аз и вярвам. Познавала е на много хора.
-Пророчица ли? – Хубавата Елена сбърчи чело- Нещо не си спомням. А, да сетих се. Старата вещица с бенката, но защо ли ми е изскочило от главата?
-Как няма да ти изскочи, когато това беше преди три седмици? Все не намираш време да се видим. Работа, задачи, пак работа, все оправдания, а аз те чакам и въздишам. Добре, че имам портрета ти, иначе щях да забравя как изглеждаш.
-Ех ти, глупчо! Да не мислиш, че на мен не ми се иска да се виждаме по-често. Иска ми се, но съм отговорна млада дама и трябва да изпълнявам задълженията си. Обещавам за следващата среща, да не чакаш толкова, но не зависи само от мен. Само не ми говори за бягство и война! Като заговори за война се ужасих. Това е кръв, нещастия и смърт. Потръпвам от ужас! Сигурен ли си, че аз ще съм причината за нея? Ужасно е, но от друга страна е вълнуващо. Война заради мен. Колко жени могат да се похвалят с това? Я разкажи подробностите.
-Не помня много. Тогава гледах в очите ти, но Омир Слепецът беше там, а той помни всичко, което чуе. Вечер го диктува на трима писари и така остава записано за другите. Малко разкрасява нещата и включва митични герои и богове, но няма друг желаещ за работата му. Ще донеса ръкописа следващия път. Утре дали ще намериш време за мен?
-Разбира се, скъпи! Дори не мога да си представя как ще издържа без теб до утре. Само че, сега се сетих, че утре пристига делегация от Египет. Нека да е след два дни. Не! Тогава, започва седмицата на Аполон.... Добре, де.... Аз ще ти се обадя при първа възможност, а ти ще бъдеш добричък и няма да се сърдиш, нали? Сладур такъв! Чао! Ще ти звънна по GSM-ма...
Парис проследи с влюбен поглед Хубавата Елена, докато тя се стопи в далечината. Въздъхна и се замисли. Ха! Как така? какво е това чудо GSM?
После в паметта му изплува Пророчицата и несвързаните ѝ брътвежи, че след 2-3 хиляди години, хората щели да говорят от разстояние с някакви говорящи камъни- GSM-ми.
Две хиляди години! О, Богове! Колкото и да беше влюбен, нямаше намерение да чака толкова време.
Парис скочи, ритна ядосано един камък, извика от болка, а след това куцукайки се отправи към пристанището. Качи се на кораба си и отплава завинаги...

Така НЕ избухна Троянската война и Троя загина след векове разрушена от силно земетресение. Само, че в историята остана записаното, а както вече знаете Омир Слепецът от скука преувеличаваше. И без това мислеше, че никой не чете творбите му, защо пък да не ги разкаже, както му харесваха на него?

10 коментара:

  1. :) Чудесна е!
    Имаш една фактическа грешка според мен във физическия образ на пророчицата що се отнася до онова време, но това е твоята приказка ... :)
    Хубав ден, Влади!

    ОтговорИзтриване
  2. Аз бих избягала в Троя пък ! Ако бях Елена.

    ОтговорИзтриване
  3. да живеят авторите! и тези, от времето когато не е било нужно да пишат "Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна".

    ОтговорИзтриване
  4. @Глокси, те пророчиците са еднакви във всички времена:).
    @Руми, да ама приказката нямаше да е същата:).
    @Aria, съмнява ме, че тогава авторите са били по-добре. Днес рискуват само да не ги разбират, а тогава са рискували главата си, ако някой се познае:)))

    ОтговорИзтриване
  5. Както винаги - убиец на детски мечти :))

    ОтговорИзтриване
  6. Aquawoman , не съм съгласен! Поне за тази:)))Предотвратена е една кървава война:)))

    ОтговорИзтриване
  7. Хареса ми!
    И изненадваща, и позитивна... Четох с интерес!

    ОтговорИзтриване
  8. Аmazonka , благодаря, но щеше да е позитивно, ако Елена беше избягала:). Нищо, следващият път може и да го направи.

    ОтговорИзтриване
  9. Хубав прочит си издокарал...интересно :)

    ОтговорИзтриване
  10. "говорящи камъни- GSM-ми" :)))как ти хрумна?

    ОтговорИзтриване