Приказка за Любовта

Някога, много отдавна в едно далечно царство, през девет планини в десета...
Всъщност това се е случило може би скоро, но нали това е приказка, а приказките започват така и да завършват...

В царството живели двама приятели. Били неразделни и често ги бъркали. Хората дори ги мислели за близнаци, защото винаги били заедно и каквото направел единият, другият го подкрепял.
Когато били деца, заедно играели и заедно правели пакости. Заедно се събуждали и заедно заспивали. Винаги били заедно, но били различни. Единият възприемал светът със сърцето си, а другият с разумът си. Допълвали се чудесно. Което не можел единият, другият помагал и обратно.
Само, че детството свършва бързо и един ден двамата приятели се събудили и разбрали, че са пораснали. Били се влюбили безнадеждно. Били се влюбили и двамата в една девойка.
Приятелството изчезнало, когато двамата се изправили пред НЕЯ.
-Аз те обичам!- казал първият.-Моята Любов е най-голяма на света.
-Аз те обичам повече!- казал вторият.-Моята Любов е още по-голяма.
Девойката ги погледнала объркана. Не обичала никого от двамата, но как да им го каже?
-Вярвам ви, но как да разбера чия Любов е по-голяма?- казала след кратък размисъл девойката.- Нека направим така: Тръгнете по широкият свят сами. Отидете далеч, където аз няма да съм пред очите ви и се върнете след една година. За човек годината е дълго време, но за Любовта е просто миг.
Сбогували се двамата приятели и тръгнали по света.
Първият тръгнал на Изток. Чувствал се препълнен с Любов и я раздавал и на другите. Раздавал я не само на хората, а и на всичко живо или не, до което се докоснел. Всички го харесвали и обичали и навсякъде, където минел намирал приятели.
Вторият тръгнал на Запад. Чувствал се странно от чувството в него и го затворил дълбоко. Не го показвал, а го пазел. Затова пък раздавал съвети и помощ. От където и да минел, след него оставали хора, които го уважавали и му се възхищавали.

Минала годината...
Срещнали се пак двамата приятели с девойката.
-Аз те обичам!- казал първият.- Моята Любов е по-голяма. Има за целият свят.
Посегнал към сърцето си за покаже Любовта си, но то било празно. Бил раздал всичката си Любов на другите...
-Аз те обичам!-казал вторият.-Моята Любов е по-голяма! Не дадох на никого от нея и я запазих специално за теб!
Посегнал към сърцето си за да покаже Любовта си, но нея я нямало. Била се свила дълбоко и изсъхнала.
-Моята Любов е по-голяма.- казала девойката.- Мога да дам и на двама ви и пак ще ми остане. Само, че тя не е за вас. Вие сте намерили каквото търсите, а и аз също намерих любимия си докато ви нямаше.

После имало сватба. Три дни яли, пили и се веселили и после заживели щастливо. Както във всяка приказка, всеки намерил щастието си.
Първият раздал Любовта си, но имал всичката Любов на другите и това му стигало. Вторият я загубил, но имал уважението на другите и това му стигало, за да бъде щастлив.
А девойката? Девойката просто била щастлива. Както във всяка приказка...
Не сте съгласни, нали? Може би не се е случило така. Може би не всички са били щастливи. Защото и щастието, както любовта е нещо индивидуално. За всекиго различно и неповторимо.
Но това е само приказка, а приказките започват и свършват така.

.

12 коментара:

  1. Колко различна е любовта? В приказките обаче!

    ОтговорИзтриване
  2. „Любовта, която раздаваме е единствената любов, която запазваме.“ — Елберт Хъбард

    ОтговорИзтриване
  3. Много сладко написано....
    Хубав и любовен да е деня ти !
    Пепеляшка

    ОтговорИзтриване
  4. А в лексиконите на ученичките пише:

    "Любов, любов -
    варен картоф;
    разчупиш го -
    суров..."

    Още една гледна точка. Любовта като измама (или самоизмама).

    ОтговорИзтриване
  5. Тя пък какво иска? Изроди се днешната младеж - вече не им стигат разум и сърце :))

    ОтговорИзтриване
  6. мдаааааа винаги приказките са с щастлив край(на както е в живота), да индивидуално е,да...човек не е господар на сърцето си(дори на мислите не е , макар поне тях да опитва да контролира)
    Хубава приказка...за мен е по-скоро с отворен край, но нали е приказка има си нейния щастлив край.
    Тя девойката питаше се какво иска-ами вече нищо, получила е май желаното, въпроса е какво се е случило с двамата приятели от дутството но това май са други приказки.Тази тук свършва със заживели щастливо.

    ОтговорИзтриване
  7. май за да бъдеш истински обичан трябва да имаш и разум, и сърце :-)

    прекрасна приказка!

    ОтговорИзтриване
  8. "Дали аз закъснях или времето бързаше.Дали аз закъснях или всчко бе сън.Отшумя като приказка каквото ни свързваше. Отшюмя като приказен звън."

    ОтговорИзтриване
  9. @Руми66, не само в приказките е различна.
    @Краси, така е. Любовта е да даваш, но не не всички.
    @Пепеляшка, благодаря!
    @Павка, по-скоро второто- самоизмама.
    @Aquawoman , кой ги разбира жените:)))
    @dess ,да. заживели щастливо, а после...Но това е друга приказка.
    @Aria
    @
    @

    ОтговорИзтриване
  10. @Aria, странно е нали? В нещо, в което разумът се губи все пак е нужен малко.

    ОтговорИзтриване
  11. Не зная дали, когато се раздава любов, е възможно тя да свърши. Със сигурност обаче мога да кажа, че "любов" не е чувство, а понятие и най-точното определение за него чух от една приятелка, която ми каза: "Любовта е решение". Тогава ми беше чудно, но днес вече знам, че е била права.

    ОтговорИзтриване
  12. Любовта май наистина е решение или по-скоро изход от едни други състояния... Приказките са си приказки, понякога се чудя дали не са малко вредни... И все пак имам чувството, че "сърцето" е като скачен съд - колкото повече раздаваш, толкова повече се пълни...

    ОтговорИзтриване