Любов и омраза

- Ти можеш ли да мразиш?
Въпросът ме свари неподготвен и отговорих с Да. След това се замислих и се върнах назад, за да преброя колко пъти в моят живот се е случвало това. Намерих два.
В първият пост за новата година използвах думите:
Празнувах, че още мога да обичам и мразя.
Готов шаблон, а не нещо пречупено през отделният човек. В този случай през мен. По колко пъти на ден използваме шаблоните за да ни спасят от мислене? Сигурно прекалено често. Познавам хора, на които целият им живот е изграден от шаблонни думи, зад които просто няма нищо.
Днес обаче не искам да пиша за тях. Искам да пиша за омразата.
За любовта е изписано много и ще се пише, докато свят светува. Често грешно се приема, че омразата е негатив на любовта, че двете са свързани и не могат едно без друго. Срещал съм и мнения, че често любовта се превръщала в омраза.
Аз не мога да приема това. За мен такова поведение показва само едно. Показва, че любовта е била просто сделка, в която мразещият е виждал само себе си и ползите, които е щял да получи. Това не е била любов. Любовта е даване без сметки.
Любов и омраза. Казват, че не можем без тях, но това е отново шаблон. Хората са различни и както има такива, които са неспособни да обичат , така има и хора, които са неспособни да мразят.
Самият аз съм изпитвал омраза. Преди години в два случая, когото някой се опита да навреди на мои близки хора. Не се гордея с това. Беше тежък период и имаше моменти, когато бях готов да унищожа дори себе си. Толкова съзнанието ми беше помрачено. Отмина с времето и може би се излекувах. Надявам се да е завинаги, защото вече научих, че омразата наранява много повече човека, който я изпитва.
Не съм ангел. Когато получавам удар, не обръщам и другата си буза. Отвръщам, но след това продължавам напред. В този свят има достатъчно омраза за да наслагвам и моята. Не мога да променя света, но мога да променя себе си и го правя. Омразата е болест.
А лечението? То е във всеки от Вас. Преди около две седмици попаднах при Таня Джекова – K.I.I.S. на нещо, което ми хареса(ТУК). За мой срам още не съм прочел книгата, както и предишната препоръчана от нея. Оправдавам се с времето, но истинската причина е, че не мога да свикна с четенето на книги в електронен формат. Все пак, рано или късно ще прочета тази. Допадна ми цитатът в поста.
Самият аз не спазвам този съвет, когато става въпрос за мнението ми. Държа си на него, но се замислих, че това е идеален имунитет срещу омразата. Ако я срещнете, просто и обърнете гръб. Пропуснете я през себе си. Нека премине и продължи да се лута в душата на мразещият. Няма начин да ви зарази нещо, което не оставя следа във вас.
Или може би има други рецепти?
Не зная. Не мога да се поставя на мястото на друг човек и да го съдя, но ми е интересно:
Мислите ли, че способността да мразим е нещо, с което ние хората трябва да се гордеем? Можете ли да мразите? Не като шаблонни думи, а наистина и ако е така, как се лекувате?

.

16 коментара:

  1. „Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас с овчи дрехи, а отвътре са вълци грабители. От плодовете им ще ги познаете” (Матей 7:15-16а).

    ОтговорИзтриване
  2. Не мога да мразя, но мога да изпитвам много силен гняв към някого, тогава му изкрещявам "Мразя те!"...когато много ме е наранил.

    ОтговорИзтриване
  3. И аз много съм чела, как най-силната любов можела да се превърне в най-силна омраза....що за любов ще е била, наистина? Може би да се превърне в болка, разочарование, унижение....ама чак в омраза! И аз не съм сигурна къде е разликата между гняв, вид озлобление и омраза, дай-боже да не разбирам какво е "силно да мразиш", а само "силно да любиш".....

    ОтговорИзтриване
  4. За зарази като тази понякога няма лек...

    ОтговорИзтриване
  5. Много интересно, че точно днес писах за прошката/ http://mi6el.blogspot.com/, и там споменавам , че е много важно , за нас самите, да надскочим егото си и да не мразим и отмъщаваме, а да простим и да продължим нататък , за да използваме енергията си за нещо хубаво :)Поздрави за хубавия пост Влади, и успешен ден :)

    ОтговорИзтриване
  6. Разбира се, че омразата вреди най- много на този, които я изпитва. Но сме хора и никое чувство не ни е чуждо. Аз лично се лекувам ,като съм честна към себе си и своите чувста , кавито и да са. Така и негативните отминават по-бързо. Просто като си ги признаеш, а не ги гълташ. :)

    ОтговорИзтриване
  7. Владо, поста ти ме върна назад във времето и не знам защо се сетих за един герой от смърфовете, който повтаряше мразя това, мразя онова. Мисля, че за много хора омразата е стимулант, към който се пристрастяват и го взимат по три пъти на ден.

    ОтговорИзтриване
  8. @ Кръстю, този пот ме затрудни с тълкуването на коментарът ти.
    @BiA, пепеляшка, гневът е нещо,което по трудно се лекува, но минава по-бързо и последствията не са толкова фатални.
    @Nezzo, мисля че за всичко има лек, стига болният да иска лечението.
    @Zvetanka Shahanska ,всеки сам избира поведението си, а егото може да е приятел и враг.
    @momenti-momenti ,добро лечение.
    @Емо,и накрая стават наркомани.Не съм се замислял, от тази гледна точка. В този случай за лечението трябва да получат помощ.

    ОтговорИзтриване
  9. Да можеш да мразиш е важно. Ако човек не го може, едва ли ще може да прави и обратното. Двете са заедно.

    ОтговорИзтриване
  10. Чопра дава лекции, говорещи за вредата от материализма, без да уточнява, ще хонорарът му от всяка лекция е $25 000, а той самият живее в разкош в Калифорния -цитат от Википедия...а и от други места :)))

    ОтговорИзтриване
  11. Омразата е чувство като всички други. Мисля си, че е примесено със страх. Само веднъж съм мразила човек до сега, когато притеснението ми от човека и ситуацията изчезна, се стопи и омразата ми, остана само презрението. Иначе мразя некомпетентността, и по-точно когато некомпетентни хора, заемат позиции изискващи компетентност, истински ужас.

    ОтговорИзтриване
  12. "...Отвръщам, но след това продължавам напред. В този свят има достатъчно омраза за да наслагвам и моята. Не мога да променя света, но мога да променя себе си и го правя. Омразата е болест...."
    Значи си порастнал:-)

    ОтговорИзтриване
  13. @Балтазаре, не съм съгласен, но пък всеки има различен характер.
    @Кръстю, за източните гурута спор няма. Не бих се поколебал, обаче да взема нещо, което ми харесва.
    @EOC , не зная. Когато ми се е случвало не съм усещал страх. По-скоро безгранична смелост.
    @Иво, надявам се.

    ОтговорИзтриване
  14. Няма спор...Изборът е безспорен :)

    ОтговорИзтриване
  15. Oмразата е един от библейските грехове на човека( заедно с алчност, гняв, завист, лакомия и т.н...)
    Не може без нея. Без нея няма как да знаем как и защо да обичаме. Не'с па?!:)))
    Ама по-добре без нея:)Щом като човек прегрешава в много други неща, питам се- защо да не прегреши и към омразата:)

    ОтговорИзтриване