Никой не ме харесва

Принцесата разплакана се втурна в покоите на родителите си.
- Мразя ги! Мразя всички! Никой не ме харесва!
- Ама не е истина, Принцесо!- прегърна я Царят.- Теб всички те харесват и обичат, а най-много ние с майка ти.
- Не! Не! Не! Никой, ама никой не ме харесва! Ето днес излязох в парка с новата си рокля, а само три деца ми ръкопляскаха.
- Но Принцесо, по това време останалите деца са на училище.- опита се да потуши сълзите Царят.- Не всички са Принцеси, като теб. Когато се върнат ще видят новата ти рокля и ще останат възхитени. Защо ти не отидеш да ги навестиш. Сигурно имаш деца, които ти харесваш.
- Да харесвам други ли? Глупости! Аз съм Принцеса и мен трябва да харесват! Искам го!
- Спокойно, детето ми. – намеси се и Царицата.- Харесват те, разбира се. Ако ли не, татко ти още днес ще издаде заповед, да те харесват. Ха сега отиди до стаята си да видиш новите подаръци, които ти купихме днес.
Когато останаха сами, Царят дълго мълча. После се изкашля и тихо изрече:
-Не мога да издам такава заповед.
-Как така не можеш? Ти Цар ли си или лукова глава? Това не можеш, онова не можеш, а какво можеш? Я тропни на масата и си спомни, как навремето можеше всичко заради мен.
- Е, не чак всичко...- изчерви се Царят.- А такава заповед, наистина не мога да издам. Мога да издам заповед, всички деца да си играят с принцесата, но да я харесват... То харесването със заповед не става. Да речем, че я издам. Всички ще се правят, че харесват Принцесата, но ще е лъжа. Ще лицемерничат, за да изпълнят заповедта, но всъщност ще я намразят. И сега ако тя не парадираше с това, че е Принцеса и всички са и длъжни, много деца щяха да я харесват истински.
-Млък! Тя е Принцеса, а ти си и баща. И си Цар, ако случайно си спомняш. Утре заповедта да е готова!
Царят въздъхна извика писар и започна да диктува:
Заповядвам!
Под страх от смъртно наказание, заповядвам всички мои поданици да харесват Принцесата...


Царицата разплакана влетя в тронната зала и се хвърли на врата на Принца. Той се смути малко, защото в залата имаше много хора, а те вече бяха уважавани Цар и Царица.
- Никой не ме харесва!- заеквайки през сълзи каза Царицата.
- Не е вярно, Царице моя! Аз те обичам, както в първия ден, когато те видях. В двореца всички те обичат, а народа се гордее с красотата ти. Даже песен, бяха измислили.
- Не ме харесват и това е! Преди малко се упражнявах да пея. Разучавах нова песен и се получи блестящо, както всичко, което правя. Наоколо беше пълно със слуги, които почистваха, но нямаше никаква реакция. Никой не ръкопляска и не ме похвали. Никой не ме харесва!
- Но, скъпа моя, слугите не са там, за да те харесват. Те се там, за да работят. Когато не са на работа, тогава могат да се възхищават на някого. Ти ще събереш овациите на бала тази вечер.
-Не ме интересува, дали са на работа или не. Искам да ме харесват и да го показват винаги! Още сега ще издадеш заповед със строги наказания. Татко така направи навремето.
- Но, Царице моя, така не става! Не мога да издам такава заповед. Не можеш да заповядаш на никого да харесва или обича. Ако заповядам, хората ще лицемерничат пред теб, но ще те намразят.
- Не ме интересува! Аз съм Царица! Искам го! Още сега искам и заповедта! Не можеш ли? Ти цар ли си, или лукова глава?
Принцът заряза държавните дела и се оттегли в покоите си. Извика един писар, но го освободи и сам хвана перото. Взе един пергамент и написа:
Заповядвам!
Под страх от смъртно наказание, заповядвам на всички мои поданици да харесват Царицата!
Поръси пергамента с пясък, изтръска го внимателно, а след това свали пръстена си и подпечата заповедта. Остана за миг замислен, прочете пак написаното и тихо промълви:
-Да харесват Царицата... Ами аз? Аз още ли я харесвам?

7 коментара:

  1. :)Едно време в много учреждения имаше табела :"Рекламации на касата":)))

    ОтговорИзтриване
  2. О времена, но и до ден днешен е така...

    ОтговорИзтриване
  3. На последният философски въпрос е трудно да се отговори в рамките на един коментар, по простата причина, че става въпрос за отношения на възрастни особи от управляващия елит.
    От друга страна, не разбирам терзанията на лирическите герои. Харесването се постига не със заповеди, а с добре платена медийна манипулация.. После е лесно. Все те харесват, докато си плащаш :)

    ОтговорИзтриване
  4. Написаното е дълбоко.
    Благодаря ти.

    ОтговорИзтриване
  5. :) Пък ние, като не може да издадем заповед ...?!

    ОтговорИзтриване
  6. @Кръстю ,зная, но май не са ми признавали рекламация и там:)
    @tcvetelinka, винаги е така.Хората искат да ги харесват, но бъркат пътя.
    @slavuncho, а бе не беше за политика, но и за нея става. Принцеси навсякъде:)
    @GattaNegra's , заповядай пак. Само,че принцесата за която е написано няма да го прочете:(
    @Gloxy-Floxy , аз мога:)
    Заповядвам!!!!!! :))))

    ОтговорИзтриване
  7. Хубава приказка. Благодаря, много:)

    ОтговорИзтриване