Паметници на културата

Днес докато пазарувах се загледах в ремонта на старата сграда в центъра на града.
Може би единствената останала във вида, в който я помня от дете. Не е архитектурен шедьовър. Такива в града няма, все пък не сме Виена, Прага или Венеция. Все пък има стари сгради със стил и за моя изненада се вписват добре в бетонните и панелни монументи.
В първите ми спомени тази сграда беше банка. Майка ми работеше там и съм влизал често. Високите тавани и колоните създаваха усещане, каквото няма в днешните банки.
По-късно банката се премести в нова сграда, а тази превърнаха в луксозно кафе ресторант. Предназначението и се промени, но усещането, когато влизах там беше за друга епоха и друг стил. Трезора в мазето пък превърнаха в кръчма. Клиентелата беше постоянна и работеше до късно. Казваха, че столовете дотолкова били свикнали със постоянните гости, че сами се стоварвали върху главите на новодошли натрапници. Влизал съм там два пъти, но така и не помня обстановката. Помня само мизерното осветление и облаците тютюнев дим.
След това дойдоха промените. Сградата беше общинска, а общината нямаше пари. Правеше търгове, които после анулираше и няколко пъти купувачите се отказваха, а сградата пустееше и се рушеше. Причината за отказите се криеше, че сградата беше обявена за паметник на културата. Новите собственици, вдигаха ръце и се отказваха, сблъсквайки се с изискванията за ремонт и поддръжка. Те са строги и донякъде с право.
Едно неразумно отношение, би унищожило обликът и атмосферата на сградата.
Спомням си първата ми хазяйка в София, която с години беше търсила връзки, за да обявят къщата, в която живее за паметник на културата. След това, обаче с голяма изненада установила, че няма право да вкара парно и последвали години борба, за да се извади къщата от списъка. Извади я и си вкара парно, но факта, че една сграда си променя статута, просто така, ме накара да се замисля, доколко политиката в тази област е правилна.
Преди година бях в ресторант в столицата. Хубава стара сграда, също паметник на културата. Хората се стараеха, но личеше, че сградата се руши. Разказаха проблемите си. Оказа се, че всеки ремонт трябва да се извършва с оригиналните или близки материали. Мазилката не държеше и година върху старата основа и се ронеше. Дори прокарването на съвременна електроинсталация и канализация им беше отказано. Очевидно чиновниците си гледаха добре работата и спазваха закона, но въпреки старанията и хвърлените средства от собствениците, така и не можах да си представя сградата след двадесет години.
А нашата сграда преминаваше от ръце в ръце и никой не я искаше. Купувачите оставяха сградата да се руши, след което общината си я прибираше обратно.
Преди два-три месеца започна ремонт. Чудех се как новия собственик се е наел с ремонта, докато днес не се загледах. Върху старите основи гордо се кипреше още един етаж, в стил нямащ нищо общо със старата сграда. Очевидно тя вече не е паметник на културата. Собственикът е свободен да прави каквото си иска.
И той прави доверявайки се на собствения си вкус. Няма да е първото строително недоразумение в центъра на града. Вече си имаме една кръпка направена по личен проект на човек с пари, но без всякакъв вкус. Ще станат две, но не това ме притеснява.
Не ме интересува и точно как, сградата е престанала да бъде паметник на културата.
Питам се само, дали ако законът позволяваше компромиси, позволяващи осъвременяване при запазване на стила, нямаше да запазим повече частици от нашата история.
Да, ако се използват съвременни материали, сградата няма да е същата, както преди сто години. Само, че това все пак са сгради и те живеят, променят се и стареят заедно с хората. Не са пирамиди или мавзолеи.

5 коментара:

  1. С тия сгради - паметници на кутурата ставаха и стават големи далавери, започват с обявяването за такава, няма ясни критерии,случаят с хазяйката ти е много показателен- щом може да се слага и вади, ясно на какво прилича:)

    Нямала общината пари, че то кой има- само отличниците с прякори

    ОтговорИзтриване
  2. Паметник на културата..., а културата на паметника?!
    Днешните каземати след 100 години също ще са паметници на културата...

    ОтговорИзтриване
  3. @Кръстю, това се замислих, че станаха далавери повече с общинските. Тези от частните, които оцеляха и да не ги водят вече в списъка хората ги стегнаха и приличат на нещо. Дори ако са пристроили нещо и то е в стария стил.
    @slavuncho,ами зависи дали младите ще са същите, като нас. Надявам се да са по-умни:)

    ОтговорИзтриване
  4. Това ми напомни малко финала на "Петия слон" на Пратчет, само че там ставаше въпрос за една брадва.

    Обаче идеята беше същата - за символите, които се запаметяват в умовете на дадена общност - демек в умовете на хората (сграда, предмет, паметник) и как се изменят през вековете - дали да ги оставим да се рушат и накрая следващите поколения да гледат руините или всъщност да се работи по съхраняването, като се цели запазване на самото чувство, което "нещото" носи на хората, а не самия вид на даденото "нещо".

    ОтговорИзтриване
  5. Притежавам сграда паметник на Културата и от години се мъча да я освободя от този статут.
    Нямате си на представа какви хора работят в НИПК-хора които тормозят собствениците на такива сгради,рекетират ги,изнудват ги за пари като им заявяват,че ако не извършат ТЕ исканото проектиране от собственика,няма да му разрешат да направи по сградата нищо.Ето защо собствениците на такива сгради ги оставят да се разрушават, дори и по някакъв начин помагат това да стане и считам че са прави защото собственика на такава сграда нито може да живее във нея нито може да я ползва за това което иска.

    ОтговорИзтриване