Трудно е да бъдеш Бог

Беше полунощ, когато телефонът зазвъня. Очите не се отвориха, но ръката машинално се протегна и напипа слушалката.

-Ало! Шефе! Имам нужда от теб!

-Не можа ли да почакаш до сутринта? Уморен съм и вече ми е омръзнало от всичко. Няма ли някой ден, да се справите без мен? Не сте деца.

-Но, Шефе! Наистина имам нужда от теб. Тук един твърди, че е Господ.

-Е, и? Не е нито първият, нито ще бъде последният. Следвай стандартната процедура.

-Но, Шефе! Този не иска да говори с мен. Иска само теб.

-Да не е агресивен? Буйства ли?

-Повече на думи, Шефе, но е едър екземпляр. Обясни ми, че вдига от лежанка 140 килограма, а когато колежката му предложи хапче ѝ предложи да се видят отвън и да се разберат по мъжки.

-Добре! Настанете го да поспи, а утре ще говоря с него. Сега ще спя, ако ми разрешите. Не зная дали ще заспя, но сам съм си виновен. Трудно е да бъдеш Бог!

-О, Шефе! Той каза същото преди малко. Лека нощ, Шефе!

-Твърдите, че сте Бог? Сигурен ли сте?

- Ох! Омръзна ми, да преиначават думите ми. Не съм казал това. Казах, че ме наричат Господ.

-А каква е разликата?

-Нима не разбирате? Бог може да бъде всеки. Не си длъжен да правиш нищо. Виж, Господ е друго нещо. Господ е личност със заслуги, а аз ги имам.

-Добре! Щом така казвате, няма да ви противореча.

-Не! Не, аз го казвам. Казват го другите хора, впечатлени от делата ми.

-Кои други хора? Познати или непознати, всички или само роднините?

-Абе, много хора го казват. Не съм ги броил, но са много. Вярно, че има неблагодарници, дето все гледат да ме оплюят, но аз не им обръщам внимание. Не оценяват какво правя, защото са дребни душици, но не им цепя басмата. Виж тези, които ме харесват са друга работа. Само да можехте да видите погледите им изпълнени с вяра и надежда. Разтапят сърцето ми направо. Когато ме нарекоха Господ, се просълзих.

-А вие, вярвате ли им? Вярвате ли на всичко, което ви кажат.

-Не вярвам на никого и на нищо! Всички са лицемери и трябва да се държат изкъсо! Всеки иска нещо от теб, всеки трябва да бъде контролиран. Някои си мислят, че могат да правят, каквото поискат. Само че, аз не си поплювам. Който не слушка, няма крушка!

-Да, има всякакви хора. Днес трудно се намират такива, които могат да си свършат работата сами. Предпочитат да не мислят, да не вземат решения и някой друг, да поема отговорността, вместо тях. Омръзнало ми е да обяснявам, че не мога да съм навсякъде.

-О, не! Нима не разбирате? Не ми трябват хора, които вземат решения. Решенията ги взимам само аз. Нали затова съм Господ. Виж за отговорността си прав. Понякога се случва нещо да не се получи и тогава, все трябва някой да е виновен. За това са нужни хора, а аз не мога да върша всичко.

-Да, трудно е. Сега ще ви оставя, защото имам доста задачи днес. Радвам се, че поговорихме и се надявам, да ви е олекнало.

-Няма проблем! Вършете си работата. Разбирам ви напълно. Когато сте свободен, ще се радвам да поговорим пак. Трудно е да намериш човек, който те разбира и е на твоето ниво. Трудно е да бъдеш Господ!

-Какво ще го правим, Шефе?

-Каквото и другите. Както казах още вчера, следвайте стандартната процедура.

-Да, Шефе! Както винаги сте прав.

-И още нещо! Опитайте се поне веднъж, да свършите работата си без мен. Уморен съм от всичко и от всички. Не мога да върша всичко сам.

-Да, Шефе! Разбира се! Няма да ви безпокоя повече днес. Освен ако не се наложи, разбира се. Какво да правим, като не можем без вас. А вие сте силен, Шефе. Не всеки може да бъде Бог.