Подбор

Един Цар решил да направи подбор на придворните си. Повечето били такива от години, но понеже Царят не бил взискателен, си вършели работата през пръсти, а някои въобще нищо не правели. Имало и такива, които не били свършили никаква работа толкова дълго време, че били забравили, за какво са назначени.
Придворните разчитали, че все някой друг ще свърши тяхната работа, но царството не вървяло и Царят се принудил да вземе мерки.
Дълго мислел Царят, какво да предприеме. Припомнил си всеки придворен, спомнил си за какво бил назначен и какво всъщност бил направил. Накрая теглил чертата и решил, че ще смени половината съветници, а другите ще изгони. Не бил доволен от работата на тези, които щял да смени, а за другите, колкото и да мислел, не могъл да си спомни, защо са в двореца.
С първата група било лесно. Царят викал придворния, казвал му от какво е недоволен в работата му, изпращал го, а след това търсел човек, който да го замести по-добре.
За няколко дни подменил придворните, които не си вършели работата добре и се заел с групата, която нищо не правела. Уж трябвало да е по-лесно, но още с първия придворен, нещата се оплели.
-Не съм доволен от теб!- рекъл Царят.- От десет години си в двореца, а не зная, да си свършил никаква работа. Не ми трябват хора, от които нищо не работят.
-Грешите, Ваше Величество!- отвърнал придворният.- Първо, не съм тук от десет години, а от единадесет. Второ не е вярно, че не съм вършил нищо тук! Това, че вие не знаете, какво правя в двореца, не значи, че нищо не работя.
-Може би греша.- рекъл Царят.- Ако ми кажеш какво си свършил, докато съм те хранел, ще те оставя и дори ще увелича възнаграждението ти. Не искам много. Кажи поне едно нещо, което си свършил.
-Въпросът ви не е правилен, Ваше Величество!- нацупил се придворният.- Няма да изброявам какво съм свършил, а какво работя тук. Ще ви кажа, какво съм вършил през тези години.
Всеки ден през тези единадесет години ставах в ранни зори и веднага след закуската се явявах тук на разположение на Ваше Величество. Пристигах навреме, сядах на определения ми стол и чаках разпореждания от вас. В това състояние прекарвах целия ден, а това ми причини много проблеми със здравето, но не съм се оплакал нито веднъж. Изпълнявах задълженията си точно и съвестно, защото аз съм съзнателен и лоялен ваш поданик. Освен това....
-Това не ме интересува!- прекъснал го Царят.- Идвал си тук и си седял по цял ден, това е ясно. Искам да зная, какво си свършил.
-Казах ви, че въпросът не е правилен! - отвърнал придворният.- Свършил съм това, което ми е било възложено. Не аз съм виновен, че за единадесет години, не намерихте време, да ми възложите, каквато и да е задача! Аз не съм се оплаквал, а служех вярно и съвестно. Ако ми бяхте възложили нещо и не го бях изпълнил, аз сам щях да си отида, но така не е честно. Не е честно!
Кучето ви през тези години също не е свършило никаква работа. И то като мен стои вярно на поста си и чака да му се постави задача. Вие никога не бихте изгонили кучето си. Защо тогава гоните мен? Не е честно!

Няма коментари:

Публикуване на коментар