Един цар остарял и решил да предаде короната на своя син. Обяснил му подробно, как се ръководи царството. Казал му на кои съветници може да разчита и кои да следи изкъсо, запознал го със договорите и договорките със съседните царства.
-Предадох ти всичко, което знаех, сине! - рекъл старият Цар.- Не е лесно, но и не е много трудно, да се управлява едно царство.
-Че то наистина е прекалено лесно!- засмял се младият Принц.- От кога започвам?
-Веднага!- отвърнал Царят.- Ох! Щях да забравя, да ти кажа най-важното. Каквото и да правиш, трябва да внимаваш, за настроението на поданиците си. Виж тази линия. Представи си, че това е границата на търпението на народа. Ако някой я наруши, с царуването ти е свършено.
-Разбрах!- усмихнал се младият Принц и царуването му започнало.
Още на следващият ден, новият Цар оградил чертата с високи стени. После поставил и многобройна охрана, която не пускала и пиле да припари да чертата.
Така и не разбрал, защо и как след месец, поданиците му го свалили от трона....
Няма коментари:
Публикуване на коментар