Един Цар имал любим готвач. Готвел му от години, а бил и майстор. Гозбите му били хвалени от всички гости в двореца, които разказвали за тях по цял свят. Владетели от цял свят изпращали готвачите си, да се учат, но нито един ученик, не успявал, да да стигне майстора.
Царят се гордеел с готвача си. Обичал всички гозби, които правел, но една от тях му била любима. Била по стара рецепта известна в цял свят, но приготвена от личния му готвач имала несравним вкус и аромат. Толкова била вкусна, че Царят можел да я яде всеки ден без да му омръзне и той го правел.
Един ден обаче, любимата гозба на Царя определено имала друг вкус. Царят се намръщил, но се замълчал. Само че, на следващия ден гозбата отново не била каквато я харесвал.
Ядосал се Царят, но му казали, че готвача му е болен. Вече втори ден бил на легло и гозбите приготвял неговия заместник. Той бил дълги години в кухнята и знаел всички рецепти и тънкости на занаята.
-Това е вторият по майсторство готвач в света, Ваше Величество! -казали му слугите.- Знае всички рецепти и е научил всичко, което знае главния готвач.
-Като знае толкова, защо гозбата няма същия вкус? - ядосал се Царят.- Сигурно е взел грешна рецепта. Нека пита главния готвач и утре искам, всичко да е наред!
Главният готвач бил много зле, но потвърдил, че рецептата е същата. Била съвсем обикновена рецепта и нямало тънкости или къде да се сбърка.
Само че, на следващия ден гозбата отново не била с познатия обичан вкус и Царят се ядосал сериозно. Уволнил веднага новия готвач и отишъл лично при болния.
-Няма тайна, Ваше Величество!- казал старият готвач. - Предал съм уменията си на хиляди хора и през целия си живот съм правил гозбата по един и същ начин.
Дали казвал истината Царят така и не разбрал, защото същия ден старият готвач починал.
Скоро след това назначили нов готвач, но и той не можел да докара гозбата на вкус. Учил бил дълги години, знаел всички тънкости на кулинарното изкуство, но с тази толкова елементарна задача не могъл да се справи.
Царят уволнил и него. Уволнил и следващия и по-следващия, но колкото и да сменял готвачите, никой не успявал, да приготви любимата му гозба, както я харесвал.
Поканили майстори готвачи от чужди страни. Били най-добрите и най-известните имена, а наградата била огромна, но никой не се справял.
Накрая Царят се примирил, че никога няма да вкуси любимата си гозба, такава каквото я обичал и краят на приказката дойде.
Е, не съвсем. Нали приказките трябва да имат добър край, или поне такъв, от който всички да са доволни.
Веднъж докато бил на път, Царят отседнал в една малка староприемница.
Още щом влязъл в нея подушил аромат, който отдавна не бил усещал. На огъня една старица, готвела любимата му гозба.
Поискал Царят да я опита и щом го направил засиял. Това била наистина любимата му гозба, такава каквато приготвял старият му готвач.
Царят веднага наредил на старицата да приготви още и я помолил да му даде рецептата. Обещал, че ще плати колкото и да струвала рецептата, само и само, да я има.
-Нищо не струва рецептата, Ваше Величество! Сигурно нещо бъркате!- засмяла се старицата. - Тази рецепта не е някаква тайна. Знаят я всички в царството.
-Знаят я, ама не!- рекъл Царят.- Като я знаят, защо от години нито един готвач, не е успя да я приготви също като теб? От както почина старият ми готвач, за първи път вкусвам гозбата, такава, каквато я обичам.
-Няма тайни в рецептата, Ваше Величество! - отвърнала старицата и се замислила.- А за вкуса, може би.... Не зная.... Аз не съм майстор готвач, но майка ми казваше, че можеш да приготвиш една гозба по два начина. Можеш просто да следваш рецептата, а можеш и да изпълниш рецептата така, че резултата да харесва на самия теб. Аз винаги се опитвам да готвя по втория начин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар