Къде е Коледния дух?

Доволното мъркане на Жълтото коте заглушаваше дори бумтенето на печката. От сутринта се беше настанило под украсената коледна елха и светлините ѝ обагряха козината му в невероятни ярки цветове.
Малката Ема обаче, не му обръщаше внимание. Седеше замислена и тъжна пред прозореца, тъжна и унила. Чувстваше, че нещо липсва, но не можеше, да се досети какво е.
Елхата беше на място. Украсата също, а светлините бяха в комбинация с редуващи се коледни мелодии. Само че, нещо липсваше...
-Сетих се!- извика Ема и стресна Котето. - Сетих се какво липсва! Коледният дух го няма. Не го виждам тук.
-Че как ще видиш дух?- промърмори Котето.- Духовете не се виждат. Пък и за какво ти е дух?
-Не разбираш!- разсърди се Ема.- Без Коледния дух, няма и Коледа, а аз си я искам. Цяла година съм била послушна и съм си заслужила Коледата!
Ема скочи бързо, облече якето, нахлузи ботушките и изскочи навън. Трябваше да намери Коледния дух и понеже нямаше идея къде да го търси, реши да попита възрастните. Възрастните знаеха всичко и имаха отговори на всеки въпрос. Нали затова бяха възрастни.
Първия човек, който Ема срещна, беше един търговец на играчки.
-Добър ден!- поздрави учтиво Ема. Извинете за безпокойството, но случайно да знаете, къде е Коледния Дух?
-Хо-хо-хо! - засмя се търговецът.- Ако аз не зная, кой друг? Разбира се, че зная! Ето един коледен дух специално за теб! Струва само десет лева, а гаранцията му е чак до другата коледа.
-Но, това не е Коледния Дух!- намръщи се Ема.- Това е просто кукла- играчка.
-Глупости! -рече търговецът.- Има си редовен сертификат за качество и е произведен в ЕС. Това не ти е от ментетата, които продава конкуренцията. Аз предлагам само оригинални Коледни духове! Хей, къде тръгна! Сега е момента, да си купиш Коледен дух. На промоция са, с 50% отстъпка. Ако размислиш, аз ще съм тук и след Коледа.
Ема продължи по улицата, търсейки друг възрастен човек, когото да попита. Стигна до площада на градчето и видя тълпа хора. Бяха наобиколили една лъскава голяма кола, пред която стоеше един усмихнат човек, който говореше, говореше и говореше...
-Добър ден!- промъкна се до него Ема. - Извинете, че Ви прекъсвам, но ми приличате на важен човек. Сигурно можете да ми отговорите на въпроса. Знаете ли къде мога да открия Коледния дух?
-О, аз мога всичко!- изпъчи се човекът.- Нали знаеш кой съм? Не??? Аз съм твоят народен представител. Родителите ти, за мен ли гласуваха? Не знаеш? Ами тогава им предай, че мисля постоянно за тях. На следващите избори, се надявам, да ме подкрепят.
-Аз питаш за Коледния дух?- смути се Ема.- Ако не знаете къде да го намеря, ще попитам друг.
-Разбира се, че зная! Няма смисъл да питаш други. Можеш да попаднеш на тези от опозицията, а те са лъжци и измамници. Само аз мога да ти кажа, къде да намериш Коледния дух! Само че,... Само че, не тази година. В политиката нещата не стават бързо. В нашата програма сме обещали Коледен Дух за всеки гражданин. Да, всеки гражданин ще има личен Коледен дух, в края на следващия мандат!
Политикът продължи да говори, но Ема не го слушаше вече. Тръгна отново по улиците, питайки човек след човек, къде да намери Коледния Дух.
Пита много хора. Някои я подминаваха мълчаливо, други свиваха безразлично рамене. Трети охотно и обясняваха, че Коледния дух е в празничните светлини, в песничките, в подаръците, в парите, в доброто хапване и пийване. Един и каза, че Коледния дух е още на Северния полюс, друг пък и съобщи под секрет, че терористи са го отвлекли и искат огромен откуп, трети твърдеше, че...
Ема се прибра в къщи по тъмно. Котето дремеше под елхата, а мъркането му вместо бумтенето на печката, следваше коледните мелодии.
-Измръзнала си! - разтревожи се то.- Така е, когато търсиш някакви духове, а не стоиш на топло. Поне намери ли го?
-Да!- усмихна се Ема.- Питах много хора, но без резултат. Да знаеш, че възрастните не знаят всичко. Всеки от тях знае само своите си неща и се опитва да нагоди света към тях. Добре, че на връщане срещнах една старица и тя ми каза, къде е Коледния дух.
-И къде е? Надявам се, не е някъде в тази стая, защото се плаша от всякакви духове.
-Глупчо!- погали го Ема.- Няма начин, да се плашиш от Коледния дух. Няма начин, да се плашиш от нещо, което е в теб. Защото Коледния Дух е тук! И тук!
Ема докосна първо сърцето си, а след това сърцето на Котето. Усмихна се и стаята засия.
Не бяха светлините на елхата. Не беше и печката. Беше Коледният дух.
Всичко вече беше наред и Коледа можеше да идва.

Няма коментари:

Публикуване на коментар