Седмицата 41

Ще запомня седмицата с дъжда макар, че завърши със слънце.


Дъждът, който оставяше капките си навсякъде...


Навсякъде...


и навсякъде...


Оставяше дъждовни капки, дори когато отдавна беше спрял.





През тази седмица не направих нищо важно. Просто чаках времето да изтече през пръстите, както дъждовните капки. Всъщност май хората все това правим. Чакаме, чакаме, чакаме и в чакане преминава живота ни. Чакаме първия хубав ден след дъжда...


За да започнем живота си, както гъбите. Чакаме слънчев ден, а той може никога да не дойде.
Мисля, че моето чакане скоро ще свърши. Може да не съм готов, но няма да чакам слънчев ден.

Няма коментари:

Публикуване на коментар