Реката отдавна беше пресъхнала. Старите хора помнеха времената, когато в коритото беше имало вода, но повечето помнеха само пресъхналото каменисто дъно, оградено от от песъчливи, стръмни брегове. Младите не вярваха на разказите за буйните пролетни води, за дълбоките вирове, в които се въдела риба и децата се къпели по цял ден, за раците в подмолите и хилядите птици, живеещи край речните брегове.
– У едно дере или има вода или нема! – констатираха мъдро зевзеците. – У това дере нема, а щом сега нема, никога не е имало.
– Имаше вода – не отстъпваха старците. – През лятото водите намаляваха, но пролет и есен коритото се пълнеше почти догоре. После водите намаляха. Стана постепенно и никой не обърна внимание, но година след година водите ставаха все по-малко. Хем реката ставаше по-малка, хем пролет и есен, се появяваше много вода. Преливаше коритото и заливаше къщите в ниското, както не го беше правила дори по времето на дядовците ни.
– Е, те това вече не е верно – смееха се зевзеците. – Хем немало вода, хем ви заливала къщите. Че откъде е дошла тази вода? Да не е същата дето в Библията пощадила само дедо Ной? В това дере вода нема откъде да дойде. Само пролет се събират локви, ама они и за жаби са манечки. Требе къщите ви да са биле още по-манечки и от жабите.
– Смеете се вие, но точно така беше. Когато реката започна да ни залива къщите, се сетихме, кое докара водата, но вече беше късно. Нямаше какво да направим, пък и след няколко години водите съвсем изчезнаха.
– Леле и причината сте знаели. Сигурно не сте черпили некой горе на небето и е спрял кранчето дето пълни реката?
– От гората дойде всичко. Всъщност водите на реката ги имаше, защото имаше много гори. Имаше покрай реката доста, а и тези голи хълмове над селото, тогава бяха покрити с дървета. Бедите започнаха, когато всеки започна за сече и гората оредя.
– Та значи от гората идвала водата? Де се е видел сухо дърво, вода да пуска? То сигурно е било като в оная приказка, дето един ханал камък и изкарал вода от него? Та и тука сигурно е имало некой, дето се е фащал за дърветата и кога ги стисне, земе да напълни реката.
– Не е смешно, а и знаете как стават нещата. Гората привлича облаците, а когато завали си взима, колкото влага ѝ трябва, а останалата се оттича в реката. Когато няма гора дъждовете са по-нарядко, а когато завалят, няма кой да поеме всичката вода и стават белите. Ако някой ден отново има гори тук и реката ще стане, каквото беше. Дано не ви се случи да видите някой ден, как от дъждовете в коритото отново идва голямата вълна.
Зевзеците не дочакаха края. Бяха си измислили нова занимавка и се отправиха към сухото корито на реката. Когато стигнаха до крайната къща на селото, в която никой не живееше, всеки взе по две-три дъски от срутената ограда.
Направиха с дъските подобие на лодка, и смеейки се започнаха да се правят, че гребат.
– Гребете здраво, че течението ще ти отнесе у морето! Това е голема река и майтап с нея не бива. И раз, и два! И раз, и два! Не се правете на улави и гребете здраво!
Внезапно високо над тях се чу силен грохот. Погледнаха нагоре, но небето беше чисто.
– Хи-хи! Да чуеш гръмотевица от ясно небе е все едно да видиш вода у сухо дере! – засмяха се зевзеците, но в следващия миг изтръпнаха от ужас.
Огромна, тъмна водна маса се носеше бързо към тях, изпълвайки сухото дере. Имаха късмет и успяха да се изкачат на високото, преди водата да ги залее. Гледаха и мълчаха, докато един от тях не, се захили:
– Те ви вода у сухо дере! Хи-хи-хи!
– Млъкни! – изръмжаха другите. – Не е смешно. Не е...
Няма коментари:
Публикуване на коментар