Страната на слоновете

– Бягайте! – крещеше тълпата. – Идват!

Мъже, жени и деца, млади и стари, богато облечени и просяци, обзети от паника, тичаха право към него. Успя да отскочи встрани от пътя, опитвайки се да овладее страха, който за малко да го накара да побегне заедно с тях.

Трудно, но успя да запази спокойствие. Беше обико­лил почти целия свят, беше попадал в много опасни ситу­ации и знаеше, че паниката никога не помага. Знаеше, че бягащата тълпа е по-опасна от самата опасност.

Изчака, докато бягащите хора отминат и прахът се слегне, и се загледа внимателно в посоката, от която ид­ваха. Според пътеводителя, който имаше, тази страна бе­ше мирна и спокойна. Тук нямаше дракони, могъщи, зли магьосници и опасни, свирепи разбойници. Обаче все пак трябваше да има нещо страшно, от което тълпата бя­гаше.

Само че пътят беше пуст. Или пък не? Един старец, подпирайки се на два бастуна едновременно, със сетни сили се мъчеше да догони тълпата.

– Чакай! – спря той стареца. – Нямаш шанс да дого­ниш другите.

– Ех! – задъхано отвърна старецът. – Вече не мога да догоня дори охлюв. Минало ми е времето. Зная го, но още не ми се мре.

– Кажи ми от какво бягате?

– Че как от какво? Нима си глух и сляп? Слоновете идват.

– Не виждам никакви слонове.

– Нима? – обърна се назад старецът. – Май си прав. Няма ги още, но това не означава, че няма да се появят. Появяват се внезапно и нямат милост. Виж нивите!

В полето, което показа старецът, определено нямаше ниви. Може би някога беше имало, но преди толкова вре­ме, че едва личаха следите от синорите. Мястото беше покрито с бурени, саморасли храсти и дървета, сред кои­то пасяха спокойно две стари магарета.

– Слоновете го направиха – обясни старецът. – Едно време тези ниви раждаха достатъчно, за да изхранят всички, но откакто се появиха слоновете, вече нищо не се ражда. Те идват всеки ден и изпотъпкват всичко.

– Сигурен ли си? Не виждам никакви следи от сло­нове. Не виждам изпотъпкано, а би трябвало да има, на­ли?

– Да си призная, и аз не виждам – въздъхна старецът. – От години не съм виждал слоновете, но това не означа­ва, че те не са виновни. Страннико, трябва да ти кажа не­що. Нашите слонове не са като другите. Първо, те са из­вънредно многобройни. Второ, хитри са, лукави и много зли. Няма други слонове като нашите! Затова и нарекох­ме страната си Страната на слоновете.

– Според моя пътеводител страната ви се нарича с друго име. Освен това, тук не трябва да има слонове. Да не би да съм сбъркал пътя?

– Не си! Пътеводителят ти е стар. Писан е преди да се появят слоновете. Едно време си бяхме обикновено царство, но когато умря последният цар, нещата се про­мениха. Нямаше наследници и докато се туткахме кого да поставим на трона, един странник дойде и се настани сам в двореца. Какъв странник ли? Ами такъв като теб. С торба, тояга и скъсани прашни обувки. В началото му се смеехме и решихме да не му обръщаме внимание, но ско­ро направи такива поразии, че поискахме да си тръгне. Странникът се ядоса и категорично отказа. След това до­кара слоновете и всичко се обърна с главата надолу. Сло­новете изпотъпкаха полята, разрушиха градовете и села­та, развалиха пътищата. Това обаче не беше най-лошото, което направиха. Най-лошото беше, че хората се изпока­раха и вече не сме единни. И преди не бяхме много зад­ружни, но днес всеки гледа само себе си и откъде ще дойдат слоновете. Радва се, когато слоновете го подми­нат и направят нещо лошо на другите. Днес сме единни само когато бягаме от слоновете.

– Нищо не разбрах! Откъде странникът е намерил толкова слонове, че да съсипят цялата ви страна? Не раз­бирам и как кара слоновете да правят това, което иска? Не разбирам и защо досега не съм видял нито един слон тук?

– Избрал си да питаш неподходящ човек – усмихна се криво старецът. – Аз не знам как го прави странникът. Дори не съм виждал слон, но щом хората казват, че има, значи има. Сега ще тичам напред, за да стигна другите. Не искам слоновете да ме срещнат сам на пътя. А ти, ако си нямаш работа, върви в столицата. Странникът е в дво­реца. Него питай, ако смееш. Върви и се пази от слонове­те!

Остана замислен на пътя, докато старецът, едва кре­тайки, изчезна зад близкия хълм. След това се огледа внимателно във всички посоки, търсейки следи от слоно­ве.

Не видя нищо опасно. Нямаше слонове, нямаше хо­ра, нямаше нищо. Тук бяха само въпросите му, а за да по­лучи отговори, трябваше да повърви още малко.

Дворецът се виждаше отдалеч. Огромен и лъскав, ог­раден от добре поддържани градини, в които растяха чуд­ни цветя, храсти и дървета. Изглеждаше някак не на мяс­то сред руините на града и страната, в чийто център се намираше.

Имаше още нещо, което го отличаваше от всичко ви­дяно по пътя. В двореца имаше хора. Хиляди слуги, доб­ре облечени и усмихнати, си вършеха работата, а през ня­колко минути конници на бързи коне потегляха в различ­ни посоки.

Един красив младеж, облечен в блестяща ливрея, го посрещна на входа на двореца. Изслуша го, поклони се учтиво и го покани да влезе.

– Хм! Нима не виждате слоновете? – учуди се чове­кът, седнал на трона. – Не! Не ми казвайте нищо! Досе­тих се сам – вие не сте оттук. Не разбирам тогава защо се интересувате от тази страна и хората ѝ? Да не сте от тези, които пишат книги за местата, които са посетили? Не сте? Значи питате от чисто любопитство? Добре, тогава ще ви отговоря. Не съм длъжен, но вие сте първият чо­век, който пита. Не виждате тук слонове, защото няма. Няма и никога не е имало.

– А какво виждат хората? Те твърдят, че тук има сло­нове, които са отговорни за всичките им беди. Мислят, че слоновете имат нещо общо с вас. Може би ги довеждате от някоя далечна страна или ги развъждате на някое тай­но място?

– Казах ви, че няма никакви слонове! – ядоса се странникът. – Е, донякъде хората са прави. И аз съм за­месен в тази история. Разбирате ли, хората виждат това, което сами са създали в главите си. Създали са слонове и слонове виждат. Така им е удобно. Аз обаче не съм вка­рал слоновете в главите им. Нямам слонове и никога не съм имал. Преди години в една друга страна видях слон в един цирк, но това е единственият път, когато съм виж­дал това животно.

– Не разбирам?

– Няма нищо за разбиране. Слоновете са редки жи­вотни, но мухи има навсякъде. Това, което правя, е да пускам редовно по някоя муха, когато и където трябва. Видели сте конниците, които тръгват оттук, нали? Чрез тях изпращам подходящите мухи, а хората ги превръщат в слонове. Превръщат всяка муха в слонове, които са ви­новни за всичко, което им се случва. Сега разбрахте ли?

– Мисля, че да. Не изпращате истински мухи, нали?

– Ха-ха-ха! Схванахте най-после. Ако желаете, може да бъдете гост на трапезата ми, а след това стражите ще ви изпратят до границата. Вие сте гост в моята страна и не искам да се натъкнете на някой слон. Тукашните сло­нове не са като другите! Първо, те са извънредно много­бройни. Второ, хитри са, лукави и извънредно зли. Зара­ди тях се наложи да променим името на страната, но ня­махме друг избор. Слонове са това, не са мухи!