Седмицата 28 2015

Бях забравил колко е хубаво сам да разполагаш с цялото си време, но тази седмица се уверих отново, че човек лесно свиква с хубавото.


Бях забравил какво е сам да избираш пътя си, но хубавото лесно се припомня.



Мислех, че съм забравил да карам и колелото, но наистина това не се забравя. Обаче установих, че предпочитам да ходя. По-бавно е, но когато не бързаш, това е предимство.


Свърших и малко полезна работа. Дървата за зимата са в къщи. Рано е, но дните на лятото минават бързо, също като тези на отпуската.


А седмицата отпуск вече приключи. Опитвам се да повярвам, че луната в нощното небе може да замести слънцето, но не си вярвам.




В понеделник ще се чувствам също като този кълвач, който е объркал бетонния стълб с дърво.

Няма коментари:

Публикуване на коментар